Колегите ви крадат вашите идеи? Не им се сърдете, може да е криптомнезия

Няма нищо по-дразнещо от това на работна среща да чуете собствената си идея от устата на другиго, след като сте я споделили с него. Но този крадец на идеи може би не осъзнава какво прави, предупреждава Zaria Gorvett от BBC.

С колегите ви стоите около масата в конферентната зала и търсите решение на проблем. Идеите летят из стаята, но никоя не е подходяща. Сякаш от нищото се сдобивате с брилянтна идея, но точно в този момент събранието излиза в дълга почивка.

Седмица по-късно шефът ви представя пред останалите именно вашата идея. И докато приема поздравления за гениалността си от членовете на екипа, вие се чудите как да докажете, че това е интелектуална кражба.

За много хора тази история звучи познато. Проучване от 2015 сред служителите във Великобритания установява, че един от всеки пет шефове признава, че редовно краде идеите на служителите си, 82% от шефовете пък – че им се случва „понякога“. В крайна сметка почти половината от работниците се чувстват ощетени, защото техните идеи са използвани, за да направят другиго да изглежда добре.

И все пак изследванията сочат, че в голяма част от случаите колегите или мениджърите ви не осъзнават, че крадат вашите идеи.

Криптомнезията е малко познат дефект в паметта, който включва объркването на спомен с оригинална мисъл. Думата буквално означава скрита памет. Този проблем засяга много страни на действителността: от рок хит, който необичайно много напомня по-рано написана песен, до хирург, който твърди, че пръв е въвел нова техника, която е известна от години. Криптомнезията има пръст в някои случаи на копиране и плагиатство, добили голяма популярност.

Някой може да смята, че тези симптоми звучат твърде удобно, но помислете за това: можете ли да си спомните откъде научихте за първи път какво е емотикон?

Трик на паметта

Когато започнете да мислите в тази посока, е изненадващо трудно да установите произхода на това, което знаете. Причината е, че всъщност съществуват два вида дългосрочна памет, при които можете да си припомняте съзнателно.

Да речем, че участвате в конференция. Докато присъствате там, умът ви ще бъде зает да актуализира данните в автобиографичните записи на живота ви – къде сте и кога, кой какво казва, вали ли или не – поредица от лични преживявания, едно след друго. Това е епизодичната ви памет.

Едва след това идва същинското съдържание на разговорите. Дори първоначално да се складират на едно и също място, вероятно най-общите познания – факти, понятия и значения – ще бъдат извлечени и свързани с други подобни знания във вашата семантична памет, включваща теми като столици или математически уравнения.

Тази двойна система прави припомнянето много по-ефективно (така че да не се налага, например, да си припомняте кой учител ви е казал, че Париж е столицата на Франция, всеки път, когато стане дума за Париж).

Лишени от оригиналния си контекст, запомнените идеи могат да доведат до фалшиво чувство за ново явление. И ако наистина си спомняте, че предложението ви е извлечено от нещо казано на последната конференция, на която сте присъствали, то не е особено вероятно да си спомняте точния източник.

Когато започнете да ги забелязвате, ще разберете, че тези подхлъзвания на паметта се случват смущаващо често. Самосъзнанието само бегло се промъква, когато разказвате шега на човека, който я е измислил, или в оскърбителния момент, когато осъзнаете, че красноречивият ви аргумент е взет дума по дума от статия, която сте прочели същата сутрин.

Не е необичайно явление. „През по-голямата част от времето се разхождаме наоколо с малки парченца измислица, разпръснати в спомените ни, и дори не го осъзнаваме“, казва Elizabeth Loftus, психолог от University of Washington.

Но нека се върнем в офиса. Няма смисъл да казваме, че не всяко копиране е несъзнателно. Колко често се случва? И как да разберете, че се случва?

Несъзнателен процес

В един ранен експеримент доброволци са помолени да се редуват в изричането на думи в определени категории, например, видове четирикраки животни. По-късно всеки участник е попитан кои са неговите думи – куче, овца, слон – и е помолен да помисли за още няколко. 9.8% от доброволците несъзнателно си приписват думите на другите хора.

Няма начин да сте сигурни, но има условия, при които е по-вероятно криптомнезията да се появи. Нека отбележим очевидното: има по-голям шанс добрите идеи да бъдат откраднати, а не лошите. Изследванията показват, че важно е не само качеството на идеите, но и доверието в онзи, който ги представя.

Има и други знаци. По-вероятно е някой колега да се наслаждава на слава, която по право е ваша, ако е от същия пол или ако сте попаднали в хаотична обстановка, където е трудно да следите кой какво казва.

Пазете се от ефекта на следващия по ред. Много е вероятно следващият човек, който ще говори, да твърди, че идеите на предходния са негови, може би защото е бил зает да очаква своя собствен ред за изява. Дори сътрудничеството не е безопасно, тъй като обмислянето и доразвиването на една идея от някого може да доведе до погрешното впечатление, че идеята е негова по начало.

Съвпадения в творчеството

В рекламната индустрия, където излагането на вдъхновение отвън е част от работата, мениджърите трябва да имат предвид криптомнезията всекидневно. Karen Corrigan, основател на рекламната агенция Happiness Brussels, знае това твърде добре. „Случва се, и то често“, казва тя. „Служителите на креативни постове, които проучват стари реклами, несъзнателно ги запомнят и излизат със същите идеи.“

Истинското мерило за един служител е как реагира, когато разбере какво е станало. Оригиналността е въпрос на креативна чест – през по-голямата част от времето е действителна грешка. Добрите ще кажат: „о, това вече съществува“ и ще спрат дотук. Те искат да използват резултат от своята собствена работа.

Не е толкова лошо. Налице е болезнено доказателство, че сериозните грешки, свързани с приписването на авторство, може би са цената на творчеството. Както гласи клишето, всяко ново е добре забравено старо.

В един забавен експеримент изследователи показали на хората изображения на въображаеми космически създания, след това поискали от тях да нарисуват свои. Въпреки че техните създания били различни, доброволците включили много подобни черти в своите собствени изображения. Това, което се нарича криптомнезия в един контекст, може да изглежда подозрително близко до ученето на нови неща в друг.

Това е нещо, до което Richard Beer, креативен директор в Don’t Panic London, се чувства близък. „Когато всички сте чели едно и също, мислите по сходен начин. Дори да можехте да запишете брейнсторминг и да го пуснете отново, би било трудно да разберете кой се е досетил пръв за някоя идея.“

Тъй като е невъзможно да разберете с абсолютна сигурност дали кражбата е несъзнателна, Loftus препоръчва да се фокусирате върху предотвратяването на плагиатството. Организирайте периодични срещи, водете си бележки и обръщайте внимание кой какво казва. Според изследванията тези действия помагат на хората да са по-малко податливи на криптомнезията.

Пабло Пикасо, Стив Джобс, Томас Едисън, Хенри Форд… Безброй пионери в своето поле са копирали конкурентите си. Може би онова, което има значение, е не откъде взимате идеята, а какво правите с нея. Ако всичко се обърка, ще имате съвършеното извинение.