Кратка история на уикенда

Кратка история на уикенда

Днес е шестият работен ден тази седмица и много от вас вероятно в момента недоволстват от този факт. Единият ви колега е сънен и след второто кафе, другият мърмори нещо за права, ефективна почивка и т.н.

Какво обаче ако ви кажем, че всъщност 5-дневната работна седмица е почти нововъведение на фона на хилядолетната човешка цивилизация. Събота и неделя стават почивни дни в повечето държави от развития свят едва преди три-четири поколения. Дотогава хората винаги са работили поне 6 дни в седмицата.

От религия към практичност

В повечето държави по света в предмодерните времена е спазвана шестдневна работна седмица, като корените на тази традиция се крият в религиозните вярвания. Във всяка от общо взето най-разпространените в света до индустриалната революция авраамически религии съществува ден „забранен“ за работа. В повечето християнски деноминации това е неделя, в юдаизма – събота, а в исляма – петък. В прединдустриалните времена хората необезпокоявани са спазвали тази традиция, независимо от местожителството си, тъй като основната заетост е представлявала земеделската дейност, която в общи линии позволява на всеки сам да управлява времето си.

По време на еврейския Шабат (събота) ултраортодоксалните вярващи не боравят с електрически уреди, не карат автомобил, не натискат бутони и не изнасят предмети от вкъщи

По време на еврейския Шабат (събота) ултраортодоксалните вярващи не боравят с електрически уреди, не карат автомобил, не натискат бутони и не изнасят предмети от вкъщи

С индустриализацията и урбанизацията обаче настъпват времена, в които заетостта на работниците започва да се определя от работодателите. Както знаете от историята или поне от множеството литературни класики на тази тема, едрите собственици в първите десетилетия на индустриалната революция често злоупотребяват с наетите от тях лица, принуждавайки ги да са на работа безкрайни часове и често дори 7 дни в седмицата. Работниците започват да се оплакват и така постепенно се стига до организираните профсъюзи. За това обаче – малко по-долу.

Не мислете, че умората и религията са единствените причини да се търси почивка. Колкото и мрачно на пръв поглед да бива изрисувано от класиците битието на работника по време на индустриалната революция, това всъщност е първият период най-малкото в християнската цивилизация, в който обикновеният човек има работа, от която може да изкара пари, повече от нужните за най-належащото съществуване на него и семейството му. В тази връзка във втората половина на XIX век в Англия протичат много сериозни обществени промени. Като например появата на развлекателната индустрия. Работниците и занаятчиите започват да търсят забавления, за които да похарчат изкараните допълнителни пари. Така се раждат различни спортни събития, като конните надбягвания например, а злоупотребата с алкохол в обществени заведения става масово явление. Да, обаче има един проблем – религията не позволява да се пие в неделя, поради което в един сравнително кратък период много работещи започват да спазват „Свети Понеделник“. Това, разбира се, не се харесва особено на работодателите и среща още по-сериозен отпор от църквата, като постепенно, след обществен консенус понеделнишките забавления са преобразувани в нормиран свободен от работа съботен следобед.

Англия от втората половина на XIX век е място, в което работниците започват да търсят повече свободно време за забавления

Англия от втората половина на XIX век е място, в което работниците започват да търсят повече свободно време за забавления

Реформата, която ще доведе до 5-дневната седмична заетост, обаче се случва най-отчетливо в САЩ, където притокът на еврейски имигранти в края на 19 век довежда до ситуация, в която част от работниците почиват в събота, а друга част – в неделя. Постепенно някои работодатели осъзнават, че най-практично за производственото планиране би било просто всички да не работят и двата дни. Една тъкачна фабрика е първата, която експеримернира с двудневен уикенд през 1908 г.

Големият индустриален иноватор Хенри Форд популяризира практиката, затваряйки фабриките си за събота и неделя от 1926 г. Легендата казва, че прави това, защото осъзнава, че работниците му са естествените му клиенти, а ако работят прекалено много, няма да има кога да карат колите си.

Хенри Форд пръв сред големите индустриалци въвежда двудневен уикенд във фабриките си

Хенри Форд пръв сред големите индустриалци въвежда двудневен уикенд във фабриките си

Три години по-късно, през 1929 г., един шивашки профсъюз (ACWA) е първият в САЩ, който поисква официално въвеждането на 5-дневна работна седмица и я получава. Ще мине повече от десетилетие, докато през 1940 г. практиката стане задължителна за цялата страна, в следствие на приет през 1938 г. закон за справедливите условия на труд, коституиращ 40-часовата работна седмица. През това време обаче в медиите ще се появяват редица психолози, общественици, учени, религиозни лидери, които ще се обявяват против по-дълга почивка за работниците, защото почивката води до мързел и развращение. Колко ли нелепо ни изглежда това днес, когато вече си говорим за ненормирано и гъвкаво работно време, а в някои страни вече дори работодателите ви задължават да си почивате повече, защото е важно спазването на баланс между работата и личния живот?

Два дни, но кои?

В годините след Втората световна война постепенно 5-дневната работна седмица се възприема в повечето страни по света. Само че не всички определят събота и неделя като почивни. В началото повечето мюсюлмански държави намират за по-удачен спрямо техните обичаи варианта уикендът да е в четвъртък и петък. С оглед на глобализацията и международния бизнес в последните десетилетия обаче, постепенно и в тази част на света се провежда реформа, която премества неработните дни с един ден напред – в петък и събота. Днес така почиват в Саудитска Арабия, Судан, Ирак, Афганистан, Алжир, Бахрейн, Бангладеш, Египет, Сирия и други. В Израел също се спазва работна седмица от неделя до четвъртък или до петък на обяд.

Далеч в не всички държави, в които ислямът е водеща религия, обаче е така. Турция, Ливан, Тунис и Мароко например са сред тези, в които уикендът си е в събота и неделя. Други предприемат по-гъвкав подход – например Индонезия, където освен традиционните за нас неработни дни в петък обедната почивка е удължена до 2 часа или дори повече. В Пакистан пък доста от бизнесите приемат петък като работен полуден.

В някои азиатски държави работната седмица е 54 часа

В някои азиатски държави работната седмица е 54 часа

А преди пак да изпаднете в самосъжаление, помислете, че има и държави, в които всяка събота е работна – като Бруней например, където почивните дни са … петък и неделя. Да не говорим, че в Иран все още официално съществува 6-дневната работна седмица, като единственият почивен ден е петък. Северна Корея пък е държавата с най-дълга работна седмица – 54 часа или 6 дни по 9 часа.

Иначе знаете ли къде е измислено сливането на празници и отработването в следващия уикенд?
В СССР.

От нас – лек и успешен съботен работен ден.

Свързани публикации