Кратка история на уикенда
Днес е шестият работен ден тази седмица и много от вас вероятно в момента недоволстват от този факт. Единият ви колега е сънен и след второто кафе, другият мърмори нещо за права, ефективна почивка и т.н.
Какво обаче ако ви кажем, че всъщност 5-дневната работна седмица е почти нововъведение на фона на хилядолетната човешка цивилизация. Събота и неделя стават почивни дни в повечето държави от развития свят едва преди три-четири поколения. Дотогава хората винаги са работили поне 6 дни в седмицата.
От религия към практичност
В повечето държави по света в предмодерните времена е спазвана шестдневна работна седмица, като корените на тази традиция се крият в религиозните вярвания. Във всяка от общо взето най-разпространените в света до индустриалната революция авраамически религии съществува ден „забранен“ за работа. В повечето християнски деноминации това е неделя, в юдаизма – събота, а в исляма – петък. В прединдустриалните времена хората необезпокоявани са спазвали тази традиция, независимо от местожителството си, тъй като основната заетост е представлявала земеделската дейност, която в общи линии позволява на всеки сам да управлява времето си.
С индустриализацията и урбанизацията обаче настъпват времена, в които заетостта на работниците започва да се определя от работодателите. Както знаете от историята или поне от множеството литературни класики на тази тема, едрите собственици в първите десетилетия на индустриалната революция често злоупотребяват с наетите от тях лица, принуждавайки ги да са на работа безкрайни часове и често дори 7 дни в седмицата. Работниците започват да се оплакват и така постепенно се стига до организираните профсъюзи. За това обаче – малко по-долу.
Не мислете, че умората и религията са единствените причини да се търси почивка. Колкото и мрачно на пръв поглед да бива изрисувано от класиците битието на работника по време на индустриалната революция, това всъщност е първият период най-малкото в християнската цивилизация, в който обикновеният човек има работа, от която може да изкара пари, повече от нужните за най-належащото съществуване на него и семейството му. В тази връзка във втората половина на XIX век в Англия протичат много сериозни обществени промени. Като например появата на развлекателната индустрия. Работниците и занаятчиите започват да търсят забавления, за които да похарчат изкараните допълнителни пари. Така се раждат различни спортни събития, като конните надбягвания например, а злоупотребата с алкохол в обществени заведения става масово явление. Да, обаче има един проблем – религията не позволява да се пие в неделя, поради което в един сравнително кратък период много работещи започват да спазват „Свети Понеделник“. Това, разбира се, не се харесва особено на работодателите и среща още по-сериозен отпор от църквата, като постепенно, след обществен консенус понеделнишките забавления са преобразувани в нормиран свободен от работа съботен следобед.
Реформата, която ще доведе до 5-дневната седмична заетост, обаче се случва най-отчетливо в САЩ, където притокът на еврейски имигранти в края на 19 век довежда до ситуация, в която част от работниците почиват в събота, а друга част – в неделя. Постепенно някои работодатели осъзнават, че най-практично за производственото планиране би било просто всички да не работят и двата дни. Една тъкачна фабрика е първата, която експеримернира с двудневен уикенд през 1908 г.
Големият индустриален иноватор Хенри Форд популяризира практиката, затваряйки фабриките си за събота и неделя от 1926 г. Легендата казва, че прави това, защото осъзнава, че работниците му са естествените му клиенти, а ако работят прекалено много, няма да има кога да карат колите си.
Три години по-късно, през 1929 г., един шивашки профсъюз (ACWA) е първият в САЩ, който поисква официално въвеждането на 5-дневна работна седмица и я получава. Ще мине повече от десетилетие, докато през 1940 г. практиката стане задължителна за цялата страна, в следствие на приет през 1938 г. закон за справедливите условия на труд, коституиращ 40-часовата работна седмица. През това време обаче в медиите ще се появяват редица психолози, общественици, учени, религиозни лидери, които ще се обявяват против по-дълга почивка за работниците, защото почивката води до мързел и развращение. Колко ли нелепо ни изглежда това днес, когато вече си говорим за ненормирано и гъвкаво работно време, а в някои страни вече дори работодателите ви задължават да си почивате повече, защото е важно спазването на баланс между работата и личния живот?
Два дни, но кои?
В годините след Втората световна война постепенно 5-дневната работна седмица се възприема в повечето страни по света. Само че не всички определят събота и неделя като почивни. В началото повечето мюсюлмански държави намират за по-удачен спрямо техните обичаи варианта уикендът да е в четвъртък и петък. С оглед на глобализацията и международния бизнес в последните десетилетия обаче, постепенно и в тази част на света се провежда реформа, която премества неработните дни с един ден напред – в петък и събота. Днес така почиват в Саудитска Арабия, Судан, Ирак, Афганистан, Алжир, Бахрейн, Бангладеш, Египет, Сирия и други. В Израел също се спазва работна седмица от неделя до четвъртък или до петък на обяд.
Далеч в не всички държави, в които ислямът е водеща религия, обаче е така. Турция, Ливан, Тунис и Мароко например са сред тези, в които уикендът си е в събота и неделя. Други предприемат по-гъвкав подход – например Индонезия, където освен традиционните за нас неработни дни в петък обедната почивка е удължена до 2 часа или дори повече. В Пакистан пък доста от бизнесите приемат петък като работен полуден.
А преди пак да изпаднете в самосъжаление, помислете, че има и държави, в които всяка събота е работна – като Бруней например, където почивните дни са … петък и неделя. Да не говорим, че в Иран все още официално съществува 6-дневната работна седмица, като единственият почивен ден е петък. Северна Корея пък е държавата с най-дълга работна седмица – 54 часа или 6 дни по 9 часа.
Иначе знаете ли къде е измислено сливането на празници и отработването в следващия уикенд?
В СССР.
От нас – лек и успешен съботен работен ден.