Къде шефовете плащат бонуси на служителите си, за да си тръгват рано
През февруари тази година базираната в Токио фирма за връзки с обществеността Sunny Side Up обяви, че служителите могат да си тръгват рано от работа всеки последен петък от месеца. Какъв е проблемът, разказва Eric Barton от екипа на BBC.
Проблемът е, че никой не е искал да си тръгне. Въпреки фирменото съобщение изглеждало, че всички ще останат зад бюрата си.
„Не е в стила на японците,“ обяснява Ryuta Hattori, ръководител на отдела за глобални комуникации. „Работим упорито, дълго и никой не си тръгва по-рано.“
Тази идея е част от инициатива на японското правителство, подета, за да се справи с културата на дългото работно време и претоварването. Един път в месеца, в петък служителите са насърчавани да си тръгнат в 15:00 часа с надеждата, че малко повече свободно време ще намали стреса на работното място. Оказва се, че е по-трудно, отколкото звучи.
В компанията на Hattori, където корпоративният слоган е „хайде да се забавляваме“, били необходими стимули, за да накарат служителите да напуснат работното си място. „Трябваше да им дадем бонуси,“ казва Hattori. Всеки служител, съгласил се да стане от бюрото си в 15:00 ч. в този петъчен ден, е получил плик с 3 200 йени или $28. Някои от тях се отправили към izakaya – бар в японски стил, други отишли да играят футбол.
Въпреки това много хора от други компании се колебаели дали е редно да си тръгнат преди края на работния ден. Докато петъкът за награда би се приел като страхотен план от служители в други държави, в Япония се приема с тревога. Надеждите на държавата да улесни претовареното с работа население вместо това подчертават проблема – какво може да се случи, когато служителите са притиснати и стигнат твърде далеч.
Първо, шефовете
В късния следобед Gian Nomachi бута количка пълна с кутии бенто (японските дървени кутии за обяд) в парка за медицински изследвания в префектура Хього, Япония. Тя доставя обяда.
Докато подрежда цветните кутии в задната част на микробуса, Nomachi, 26, казва: „Бих искала да участвам в тези петъци, но няма начин. Невъзможно е. Невъзможно е да си тръгна от работа рано.“
След това добавя, че може би би го направила, ако шефът ѝ си тръгне по-рано. Но дотогава никой служител не би се осмелил да приключи.
Това е типичната гледна точка в Япония – държава, в която служителите работят извънредно, с или без допълнително заплащане за труда им, казва Parissa Haghirian, професор по японски мениджмънт в Sophia University, Токио.
Отчасти явлението се дължи на недостига на работна ръка, така че всеки се претоварва, казва Haghirian. „Има тривиална причина японците да работят толкова… няма достатъчно хора, за да свършат цялата работа.“ Във фирма, в която няма достатъчно хора, не можете да твърдите, че някой трябва да се прибере вкъщи по-рано, защото няма кой да завърши текущите задачи.
Трудолюбието в Япония, обаче, достигна критични нива и принуди правителството да вземе мерки. Поредица от смъртни случаи, свързани с тежката работа, на японски наречени karōshi, насочиха фокуса на вниманието към известната японска мания по работата.
Един от нашумелите случаи беше самоубийството на Matsuri Takahashi, 24-годишна ръководителка на рекламна агенция, която се самоуби на Коледа през 2015. Тя е работила по повече от 100 часа извънредно на месец и оставила следната бележка на майка си: „Защо нещата трябва да бъдат толкова трудни?“
Takahashi е една от 2159 работници, чиято смърт или самоубийство са били обявени за причинени от прекалена работа. През октомври 2016 правителството публикува доклад, който показа, че една четвърт от компаниите имат служители, които работят извънредно по 80 или повече часове на месец. Данните на правителството сочат, че с подобно темпо тези работници са в опасност от karōshi или смърт от изтощение.
В отговор на тревожната информация министър-председателят Shinzo Abe потърси начини да облекчи натовареността, в това число чрез насърчаване на служителите да участват във вече споменатите петъци за награда.
Два такива петъка по-късно, само няколко фирми са взели участие. Последният премиум петък се оказа в разгара на цъфтежа на черешовия цвят, когато местните хора и туристите се отправят към паркове и храмове, за да видят красивите розови цветове на дърветата. Освен това, обаче, този петък беше и последният ден от японската фискална година, което означава, че много компании са били твърде заети, за да позволят на служителите си да си тръгнат по-рано.
Веригата за пица Domino’s дори насочи вниманието към липсата на участие в инициативата. Те започнаха рекламна кампания под надслов Ennui Monday, в която основното послание е, че работниците са депресирани в понеделник сутрин, след като са пропуснали тези няколко свободни часа в петък.
Никой не си тръгва пръв
Социалното напрежение да останете на работното си място, докато вашият колега е там, все още е налице. Хората често стоят до късно през нощта. Малко вероятно е това да се промени въпреки специалните петъци и другите усилия в тази посока.
Още по-трудно е за чужденците, работещи в Япония, на които се налага да се съобразяват с местните културни и професионални норми. Haghirian казва, че повечето чужденци в японските фирми също работят извънредно. Западните компании започват рано – около 6:00 сутринта, и следват 10 или 12 часа работа. Haghirian добавя: „Но поне не са на бюрото си през нощта като японците.“
Въпреки инициативата на министър-председателя има какво да се желае в петъците за награда, дори в държавните служби. Както повечето работници в Япония, служителите в кметството на Кобе започват работа с камбанен звън, показващ, че трябва да са зад бюрата си. Камбаните бият в 12:00 и в 13:00, за да известят обедната почивка, макар че повечето служители се хранят набързо на бюрото си.
В 17:00 часа друг камбанен звън отбелязва края на работния ден, но няма да видите много работници да стават от местата си. В 21:00 часа последен звънец сигнализира, че служителите трябва наистина, най-накрая да се прибират вкъщи. И все пак някои остават.
Кметът на Кобе Kizō Hisamoto казва, че се надява това да се промени. Споделя още, че подкрепя идеята за последния петък от месеца и усилията да се намали претоварването с работа, но неговите служители в кметството няма да участват.
„Ние сме отговорни да изпълним изискванията на обществеността“, казва Hisamoto и добавя, че е започнал да работи за намаляване на извънредните часове на служителите.
Според японското министерство на икономиката, търговията и индустрията до момента 130 фирми са съобщили, че ще участват в инициативата. Правителството, обаче, не разполага с информация как тези фирми ще участват и дали ще позволят на служителите си да си тръгнат по-рано.
В PR фирмата на Hattori работата не се е забавила, защото работниците са си тръгнали по-рано в онзи февруарски петък. Напротив, Hattori се е оказал залят от обаждания. Той признава, че му се е наложило да работи, докато колегите му са се забавлявали.
През март целият офис е приключил по-рано. Този път не е имало нужда фирмата да раздава бонуси, за да насърчи служителите си да се приберат вкъщи, макар че им е платено и за тези няколко часа, в които не са работили.
Министър-председателят е напуснал офиса си точно в 3:00 следобед. Според медиите това е първият му почивен уикенд след почивката през август миналата година.
