Рикардо Семлер и най-необикновеното работно място в света
Компания без офисни прегради и инструкции, в която работниците определят заплатите си и могат да уволнят мениджърите, ако не ги одобряват? Добре дошли в едно различно работно място.
Историята на бразилската компания „Семко“ е разказана от нейния собственик и директор Рикардо Семлер – иноватор, който с различен подход на управление и корпоративна реорганизация увеличава приходите на компанията от $4 млн . през 1982 на $212 млн. през 2003. Книгата „Маверик“ е събрала безценните мисли и опит на човек с безкраен прилив на идеи как да организира работното място и процес така, че работата за всички в компанията да бъде удоволствие и всеки да има максимално добър принос и продуктивност.
Сред най-важните постижения са въвеждането на гъвкаво работно време – всеки да определя кога да идва и да тръгва от работа – и включването в процеса на взимане на решения на всички служители и работници. През годините служителите определят дори кой от заводите да се затвори или премести, а в най-тежкото за икономиката време избират дали да съкращават хора или да намалят заплатите си. Семлер вярва много и в прозрачността – финансовите отчети са на разположение на всички и се въвеждат курсове, за да е сигурно, че всеки работник и служител ще може да ги разчете правилно.
30 години по-късно Рикардо Семлер се е заел с реформа и на образованието – прилага принципите на по-малко мениджъри и в обучението на най-малките, където според него учителите могат да бъдат заменени от ментори и експерти с различни професии. В първото видео ще „надникнете“ в „Семко“ така, както изглежда в наши дни. А във второто Семлер говори за това как същите промени в корпоративната култура са необходими и в образователната система, която сякаш е останала в миналия век и продължава да създава хора, свикнали да изпълняват заповеди.
Ключови моменти от философията на „Семко“:
„В офисите ни няма обичайния брой стени. За сметка на това зеленината е в изобилие и саксиите са разположени така, че да обособяват пространства, оборудвани с бюра и компютри. Атмосферата е неформална – едни предпочитат костюм с вратовръзка или рокля, а други – джинси и маратонки. Няма никакво значение. Ако някой реши да се прави на Томас Уотсън и да носи бяла риза с копченца на яката – негова воля. Но поло и тениска също вършат работа. Освен това ми се иска служителите на Семко спокойно да си вдигат краката на бюрото – както правя аз. С удоволствие споделям, че се е случвало неведнъж събрание на висшия мениджмънт на Семко да бъде прекъснато от служители, дошли да ползват заседателната зала за празнуване на рожден ден. Мед ми капе на душата като видя вицепрезиденти да си хапват торта от чинийка на микимаусчета.“
„Почти всички бизнесмени са на мнение, че работниците и служителите им са част от компанията, нейният най-ценен ресурс. Почти всички работници и служители са на мнение, че получават твърде малко внимание и уважение и не могат да казват свободно онова, което мислят. Как биха могли да се помирят тези две мнения?
Тъжната истина е, че работещите в съвременните корпорации нямат сериозно основание да се чувстват доволни, камо ли реализирани. Компаниите нямат времето или интереса да ги изслушват и не им достигат ресурси или желание да ги обучават, за да се развиват.
Ерата на използването на хората като оръдие на труда е към края си. Включването на персонала във вземането на решения е многократно по-сложно за прилагане от придържането към обичайния унилатерализъм, точно както демокрацията е много по-обременяваща от диктатурата. Но малко компании могат да си позволят да пренебрегнат която и да е от тях“.
Този месец JobTiger.tv търси български иноватори и вдъхновители в инициативите Innovation Challenge 2012 и „Човекът, който ме вдъхновява“. Хора, които променят с идеите си и света така, както го прави Рикарко Семлер. Включете се!
