Защо IQ-то ни е по-високо от това на бабите ни и как се отразява на работата?

20 век бележи радикална промяна в начина, по който работи човешкият ум. Преходът се осъществява от съзнание на хора, изправени пред конкретния свят и анализиращи го от гледна точка на ползите им от него, към хора, изправени пред изключително комплексен свят. През последното столетие трансформацията на света е довела и до трансформация на ума – развили сме нови ментални навици. Кои са те? Обличаме този конкретен свят в класификации; въвеждаме абстракции, чрез които се опитваме да ги направим консистентни от логическа перспектива; взимаме хипотетичното на сериозно, т.е. питаме се „какво можеше да стане“ вместо „какво е“.

James Flynn си дава сметка за тази радикална промяна, изучавайки драматичната разлика между коефициентите на интелигентност няколко поколения назад. Резултатите показват, че увеличаването на точките с течение на времето е внушително. Днес даваме много повече правилни отговори на IQ тестовете, отколкото са давали предците ни от което и да е поколение, откакто тези тестове са измислени.

Ако измерите интелигентността на хората, живели преди век, и съпоставите резултата със съвременните норми, тяхното средно IQ би било 70. Ако измерите нашата интелигентност според техните норми, нашето средно IQ би било 130. Разбира се, тези данни предизвикват множество въпроси. Дали нашите предци са били на ръба на умствената изостаналост, иронично пита Flynn. Дали всички съвременни хора са гении?

Обяснението на учения, който се занимава с когнитивна история, насочва вниманието ни в друга посока – към увеличилия се през последния век ментален арсенал, с който разполагаме в наши дни.

Промяната в начина, по който умът работи, има сериозно влияние върху картината на образованието и на трудовия пазар. Първо, днес почти всички в развитите страни завършват средно образование, което е сериозно нарастване на броя години за образование, в сравнение с век назад. Нещо повече – много хора завършват висше образование. А голяма част от това образование е с научна насоченост – защото вече сме способни да използваме абстракции, да мислим логично, да считаме хипотетичното за възможно.

Вследствие на общата промяна в насоката на образователната система трудовият пазар е трансформиран. През 1900 г. едва 3% от американците упражняват интелектуални професии – адвокати, лекари, учители и т.н. Днес този дял е драстично нараснал – 35%. И не става дума само за традиционни професии – адвокат, лекар, учен, преподавател, но и множество подвидове професии – техници в различни области, програмисти и др. В наши дни заниманията, изискващи интелектуални усилия, са подредени в богата гама. Можем да се справим с предизвикателствата в професионалния си живот само ако сме много по-гъвкави в когнитивен план.

Не само, че хората, извършващи интелектуален труд, са по-голям брой. Самите професии са се развили. Банкерът от 1900 е бил много по-различен от днешните банкери. Същото, дори в по-голяма степен, важи за лекарите. Към списъка може да се добавят още много професии, които изискват прилагане на по-голяма част от когнитивните ни умения.

Отделете малко от времето си за това кратко пътешествие из когнитивната история на 20 век и за любопитните примери, които Flynn дава.