Защо някои хора винаги закъсняват?
Дали тези, които все закъсняват, са несериозни егоисти, на които не може да се разчита, или е възможно да има по-дълбока причина?
Всички познаваме такива хора или самите ние сме такива: колегата, който винаги изпуска крайния срок за предаване на проекта, дори да е само с няколко часа; майсторът, който идва на обяд, вместо в 9.00; приятелят, на когото трябва да кажете, че резервацията ви в ресторанта е с половин час по-рано, за да се надявате да се появи навреме…
Дразнещо е, когато някой ни кара да чакаме. Въпреки това и всички останали мисли, които се надпреварват в ума ни, докато нервно пристъпваме от крак на крак, трябва да помислим за по-сериозните причини за закъсненията. Laura Clarke от BBC отправя поглед към психологията зад тях.
Закъсняващите невинаги са груби и нехайни. Склонни сме да мислим, че неточността е негативно качество. „Лесно е да ги смятаме за дезорганизирани, хаотични, груби и несъобразителни“, казва Harriet Mellotte, поведенчески терапевт и клиничен психолог.
Много от закъсняващите са организирани поне до известна степен и не искат да разочароват приятелите, семейството или шефовете си. Тези, които се затрудняват да бъдат точни, често са наясно с щетите, които закъсненията им нанасят на връзките, репутацията, кариерата и финансите им, и се срамуват от тях.
„Ако сте като другите, не ви харесва да закъснявате“, пише Diana DeLonzor в своята книга „Никога не закъснявайте отново“. „И все пак разтакаването си остава ваш враг.“
Някои извинения, особено за по-големи закъснения, са общоприети – инцидент или болест, например, но други не се приемат толкова лесно. Част от закъсняващите са считани от специалистите за твърде заети с големите теми, за да мислят за време и срокове.
Възможно е вината за постоянните ви закъснения да не е ваша, но нека това не ви дава оправдание. Може би сте такъв тип човек, което би означавало, че следва да полагате повече усилия. Вече се знае, че хората, които трудно се придържат към графици, споделят едни и същи личностни характеристики – оптимизъм, ниска степен на самоконтрол, тревожност, влечение към авантюризъм, казват експерти. Различията в характера влияят и на начина, по който усещаме скоростта, с която времето тече.
През 2001 Jeff Conte, професор по психология в Държавния университет в Сан Диего, провел проучване, в рамките на което разделил участниците на тип А (амбициозни, състезателни натури) и тип Б (креативни, склонни към размисъл, изследващи). Той ги помолил да преценят, без да разполагат с часовници, за колко време минава една минута. Хората от тип А казват, че минутата е изтекла средно на 58-мата секунда. Участниците от тип Б усещат хода на времето по друг начин – за тях минутата е изтичала средно за 77 секунди.
Вие сте своят най-лош враг
„Хората, които закъсняват, имат странния натрапчив импулс да се защитават“, казва Tim Urban, който в своя изява за TED през 2015 г., се обявява за закъсняващ човек.
Естествено, че има и други причини за закъсненията, но много от факторите си остават самопредизвикани. Като начало, налице е очакване да закъснеете, а така също и твърде голямо внимание към детайла, което ви забавя.
За някои закъснението е „следствие от дълбоко нарушено общо ментално здраве или от неврологични заболявания“, казва Mellotte.
„Хората с диагностицирана тревожност често избягват определени ситуации“, дава пример тя и продължава: „Освен това хората с ниска самооценка са склонни да бъдат по-критични към способностите си и да им отнема повече време да проверят работата си.“
Д-р Linda Sapadin, психолог от Ню Йорк и автор на книгата „Как да победим отлагането в дигиталната ера“, казва, че някои от най-устойчивите закъснения произлизат от проблем, свързан с обсесивното мислене.
Накратко, човекът, който все отлага, се фокусира върху страха си, съпровождащ дадено събитие или краен срок, за който закъснява. Вместо да разбере как да преодолее страха, страхът се превръща в извинение, което обикновено се изразява с вербални конструкции, включващи съюза „но“. Например: „Исках да стигна навреме, но не можах да реша какво да облека.“
Sapadin препоръчва на хората да сменят „но“ с „и“. „Но“ обозначава противопоставяне, а „и“ – свързване и решение, обяснява тя, така че по този начин трудността на задачата намалява, а с нея и страхът.
Промяната в нагласата е единственият начин за подобрение. Когато някой се труди усърдно, за да стане по-точен, започва да разбира важността на това да е човек, на когото може да се разчита, и я превръща в своя цел.
Освен промяната в нагласата, причина за подобрение са и приятелите и близките, на които им е омръзнало да се чувстват пренебрегнати. Някои от клиентите на Sapadin отиват при нея, след като близък човек им е запазил час или е платил курс и ги е помолил да се включат.
Експертите имат съвети и за потърпевшите от поведението на постоянно закъсняващите. „Вместо да се ядосвате или да се разстройвате, можете да заемете позиция и да поставите граници“, казва Sapadin. Кажете на онзи приятел, който обикновено закъснява, че ако закъснее с повече от 10 минути, ще влезете в киното и ще гледате филма без него. Кажете на колегата, който все бави предаването на проекта на целия екип, че повече няма да толерирате поведението му.
Старите навици умират трудно, но сте в състояние да ги сломите, независимо от коя страна на проблема се намирате. Вече знаете, че закъсненията могат да бъдат нещо повече от безотговорност и неуважение към чакащия. Това ще ви позволи по-лесно да се преборите с тях.
