„Желязната лейди“: история за жените, които успяват

Детските ми спомени за Маргарет Тачър са свързани с големи брошки, перлени нанизи и копринени блузи с шал-яки, вързани на симетрични панделки.

По-късно, в студентските години, когато четях за годините на нейното управление и изобщо историята на Западна Европа, образът на Маргарет Тачър ставаше все по-пленителен. Една патриархална, в едната си част монархична и консервативна Европа, все още носеща спомена от годините на войната и в непрестанен конфликт с деспотичния и тоталитарен Източен блок. И на целия този фон – една крехка жена с руси букли. Крехка, но привидно – не случайно носи прякора Желязната лейди.

Когато разбрах, че Мерил Стрийп пък ще играе самата Тачър в „Желязната лейди“ вече очаквах силен, автентичен, исторически, биографичен и изключително майсторски  и красиво заснет филм. Може би британците и историците могат да намерят нещо, с което да разкритикуват филма, но аз го намирам за превъзходен. А Мерил Стрийп е божествена и напълно заслужава всички награди и най-вече третия Оскар за най-добра женска роля.

Играта на Стрийп беше критикувана: от семейството на Тачър, от публиката на острова и от някои консервативни историци, които държат на точката и запетайката и са безмилостни към художествените интерпретации. Едно обаче е безспорен факт – една от най-добрите, талантливи и значими актриси на нашето време пресъздаде на големия екран една жена, вдъхновила хиляди да потърсят своето място в мъжкия, сексистки и патриархален свят.

Както казва самата режисьорка на филма Филида Лойд в разширения трейлър на филма това не е исторически филм, а по-скоро шекспирова история за велик лидер. Докато гледах филма си мислех колко усилия е положила тази жена, за да се справи в онзи консервативен и закостенял политически свят, колко жертви е направила и колко трудности е преодоляла. И някак това усещане се засили от една фразата:  „С цялото ми уважение, сър, но аз съм водила война всеки ден от живота ми.“/“With all due respect sir, I have done battle every single day of my life.“

Това е една универсална история, която може да се повтори навсякъде, където има жени, решени да успеят, независимо от обстоятелствата и заобикалящата ги среда. И като изключим конкретната политическа и историческа личност и спорните заслуги и силно критикувания начин на управление, този филм е един добър урок по еманципация.