Ново мащабно изследване свързва работохолизма с различни психични разстройства
Работохолизмът, дълго време свързван в някои части на света с типично индустриалната работна етика, може в пълна степен да развие психологична зависимост. Обезпокоително е, че едно наскоро публикувано проучване, проведено сред 16 426 работещи в Норвегия, установява, че ако сте работохолик, е много по-вероятно да проявявате симптоми на психични проблеми.
Изследователите психолози, начело с Cecilie Schou Andreassen от University of Bergen, Норвегия, са установили силна връзка между работохолизма и синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност, обсесивно-компулсивното разстройство, тревожността и депресията. Те са открили, че:
- 32.7% от работохолиците също отговаряли на критериите за синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ), за сравнение делът при не-работохолиците е 12.7%.
- 25.6% % от работохолиците също отговаряли на критериите за обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР), в сравнение с 8.7% при не-работохолиците.
- 33.8% от работохолиците също отговаряли на критериите за тревожност, в сравнение с 11.9% при не-работохолиците.
- 8.9% от работохолиците също отговаряли на критериите за депресия, в сравнение с 2.6% при не-работохолиците.
Авторите предполагат, че има няколко причини, поради които страдащите от СДВХ могат да са работохолици, в това число невниманието, което ги принуждава да прекарват извънредни часове, опитвайки да свършат работата си, да работят по-усилено, за да оборят погрешното впечатление, че са мързеливи, или за да облекчат безпокойството. При страдащите от ОКР работохолизмът може да се превърне в натрапчив импулс. Междувременно тежкият труд е „високоценен и почитан в модерното общество“, пишат авторите, и по тази причина може да бъде използват като средство за борба срещу тревожността и депресията.
Изследването, което е в съавторство с учени от Yale University и Nottingham Trent University, не е определило дали работохолизмът причинява психичните проблеми, или обратното.
Marianna Virtanen, епидемиолог в UCL и във Финландския институт за професионално здраве, не е взела участие в проучването, но преди него е изследвала дългото работно време. Тя приема, че тъй като много психични разстройства започват в ранна възраст, те предшестват работохолизма.
„Също така е възможно асоциацията да е двупосочна; работохолизмът може да изостри симптомите на психичните проблеми в дългосрочен план“, добавя тя. „Парадоксалното обаче е, че хората може първо да се опитат да се справят със симптомите си чрез прекомерна работа.“
На участниците са били дадени тестове за оценка дали отговарят на критериите за всяко състояние. Работохолизмът, който е формално дефиниран като „да бъдете прекалено загрижени за работа в резултат на неконтролируема работна мотивация и да инвестирате твърде много време и усилия за работа, което вреди на останалите важни области в живота ви“, е оценяван чрез скала за пристрастяването към работата, която използва същите критерии (чувство за изтъкнатост, промени в настроението, толерантност, отстъпчивост, конфликтност, рецидиви и проблеми) за други зависимости. По време на теста участниците са помолени да оценят по скалата от 1 (никога) до 5 (винаги) колко често преживяват определени ситуации, в това число, да се изнервят, когато им е забранено да работят, или да работят толкова, че да се отрази негативно на здравето им.
Изводите от изследването са посочени от самите респонденти и се основават на отговори на участници в рамките на Норвегия, което предполага, че вероятно в определена степен отразяват националната култура. Въпреки това размерът на извадката със сигурност подсказва, че работохолизмът не бива да бъде пренебрегван.
„Отдаването на крайно внимание на работата може да бъде знак за по-дълбоки психични или емоционални проблеми“, казва Schou Andreassen в свое изявление. „Остава неясно дали това отразява припокриващи се генетични уязвимости, разстройства, водещи до работохолизъм, или обратното – работохолизъм, причиняващ психични разстройства.“
При всички положения прекомерната работа има сериозен негативен ефект върху живота ви. Неразумното повишаване на натоварването може да бъде признак по-скоро за беди, отколкото за вашата необикновена сила.