3 мита за работата-мечта, в които не трябва да вярвате, ако искате да бъдете щастливи

startup-photos-large

Съществува огромно напрежение, което често спохожда човек през професионалния му път – дали трябва да преследва мечтите си и да прави това, което обича или да работи това, до което са го довели определени обстоятелства и което е нужно? Някои хора сравнително бързо осъзнават, че мечтаната от тях кариера е непостижима – по една или друга причина, често независеща от личностни качества, а от множество други фактори. Тогава те начертават карта на възможното си професионално развитие и започват да следват нея, макар да знаят, че няма да станат космонавти или рокзвезди. Други обаче продължават да следват своята фикс идея до степен, в която отблъскват възможности, които са реалистични. Разбира се, в никакъв случай не твърдим, че човек не трябва да следва своите мечти – както в професионален, така и в личен план. Когато очакванията и желанията не са в хармония с реалността, тогава обаче това яростно преследване започва да пречи. Ключът към откриването на вашата работа-мечта е на първо място да можете да разграничите постижимото от приказното. Важна първа стъпка в тази посока е да развенчаете митовете, с които тази идея е обрасла. Ето нашето опровержение на три от тях.

  1. „Страстта може да плаща сметки!“

Нека вземем един от по-разпространените примери тук, без по никакъв начин да целим да го натоварим с негативна конотация. Става въпрос за хората на изкуството, които сякаш най-често имат проблем да си изкарват хляба, чрез това, което създават. За да бъде едно такова професионално начинание успешно, пазарът трябва да има нужда и интерес от съответните произведения (или продукти или услуги, ако примерът се пренесе към друга сфера). А този интерес, уви, не избухва спонтанно. Нужно е дълго време да работите за името си, за изграждане на определен интерес и популяризация на това което правите – време, в което вероятно доходът ви няма да бъде никак задоволителен. Разбира се, това не означава да се откажете от тази си мечта. Просто бъдете рационални и подходете по друг начин – развийте тази ваша дейност като странична. Намерете си добра и стабилна работа, която да ви осигурява нужния доход и в свободното си време развивайте своя собствен бизнес. Така, след като имате източник на финанси, вие ще имате нужните ресурси, търпение и време постепенно да разгърнете това,  което правите, да предизвикате интерес към него и да си създадете име. Ако нещата ви се получат, след време може да се отдадете изцяло на собственото си начинание и да напуснете другата работа. Но не започвайте такъв тип рискова дейност с фанатична отдаденост и без да имате сигурна почва под краката си или поне един ясен план „Б“.

  1. „Когато правиш това, което обичаш, не го чувстваш като работа“

Това е един от най-неверните професионални митове, които можете да срещнете днес. Няма перфектна работа. Няма перфектна длъжност, на която да се чувствате абсолютно и 100 % комфортно. Независимо дали развивате свой проект или сте попаднали в мечтаната от вас компания на желаната позиция, винаги ще има нещо, което ще изисква компромис от ваша страна. И това е нещо напълно нормално – дотолкова, доколкото е нормално, че слънцето изгрява сутрин. Винаги ще има тежки моменти, изпълнения на задачи или взимане на решения, които ще ви натоварват. Това важи още по-силно, ако сте стартирали мечтания от вас бизнес – отговорностите, които постепенно ще се появяват със сигурност доста ще противоречат на първоначалната ви идилична представа. Много е важно да осъзнаете това на ранен етап – че наред със страхотното усещане, че сте постигнали нещо силно желано, ще имате и задължения, които няма да са толкова приятни. И че ореолът на съответната работа-мечта вероятно ще се поочука. Бъдете готови дори да подложите на съмнение усещането си, че това е било правилното решение. Имайте едно на ум, че страстта ви може да поутихне. Но най-вече не забравяйте, че това е напълно нормално, а работа, която не тежи по някакъв начин, не съществува.

  1. „Пътят към успеха е само един – непрестанна, здрава работа!“

Това е друг мощен мит, силно подхранен (както много други) от Холивуд – как някой, от позицията на секретар, например, със своето невероятно и завидно постоянство постепенно се изкачва до позицията на директор. Или някой толкова силно се вгълбява в собствения си проект и работи върху него с такова монашеско постоянство, че след време изумява всички и получава огромно признание. В действителност рядко – може би почти никога – нещата не стават така. На първо място – големите количества извършена работа не са равнозначни на развитие. Ако искате да се катерите по професионалната стълбица, в която и да е сфера, постоянно трябва да учите, да придобивате нови умения и квалификации. Механичното и чинно изпълняване на задълженията няма да впечатли шефа ви до степен, че да ви назначи за негов заместник. Праволинейният път на „ще работя до изнемога“ няма да ви доведе по-далеч, отколкото сте в момента. От друга страна, ако работите над свой мечтан проект, който искате да реализирате, не се надявайте, че постоянството задължително ще ви изведе на върха. Не отричаме, че то е адски важно, но съществуват и други фактори, които не зависят от вас и могат да застанат на пътя ви и да попречат на вашето „настъпление“. Както знаем, всичко се случва. Разбира се, не спирайте да давате всичко от себе си, но винаги знайте, че има фактори, отвъд вашите усилия, които могат да бъдат препъникамък, дори да сте постоянни и непоколебими като добре смазана машина. Бъдете адаптивни, очаквайте неочакваното и мислете стратегически.

Работата-мечта не е дестинация, а е идея, която постоянно се променя. Идеалната кариера, която сте желали на 25 вероятно може да се окаже съвсем различна, когато навършите 30. И това е нормално. Не се страхувайте да оставите една мечта в миналото и да се впуснете към нова. Останете отворени към различни възможности, възползвайте се от тях и не ги отхвърляйте, защото отчаяно искате да постигнете нещо конкретно и несигурно. Преценете шансовете си, изградете стратегия и тогава поемете в правилната посока.

Свързани публикации