3 неща, които да се запитате, когато резултатите закъсняват, а крайният срок наближава

StockSnap_F7OLW2SG0C

Представете си дълъг списък със задачи и тонове работа, която чака да бъде свършена. Сега си представете да зачеркнете нещо в дългия списък. Как ви кара да се чувствате?

Страхотно, нали?

Ново изследване, цитирано от Alex Cavoulacos, е фокусирано именно върху тази част от човешката психология. Професорите Francesca Gino и Bradley Staats проучват как хората се справят със задачите си на работа.

„Текущото ни изследване (което все още не е публикувано) откри, че тестването на продукти е психологически възнаграждаващо“, пишат те. „След като завършите дадена задача, тя буквално може да бъде отметната и ви прави по-щастлив, отколкото когато не разполагате с поле, в което да отбележите постижението си.“ Тази особеност на умовете ни се обяснява с факта, че „човешкият мозък е свързан със стремежа нещата да бъдат завършвани и удоволствието, което носи приключването с тях.“

Звучи ли ви познато? Срещали ли сте хора, които с нетърпение отбелязват, че са завършили дадена задача, и това покачва нивата на допамина им? Вие такъв човек ли сте?

Gino и Staats предупреждават, че подобен стремеж нещо да бъде свършено бързо не е еднозначно добър и може да накара специалистите да изпълняват първо по-простите си задачи. В рамките на изследването им са установили, че когато са под голямо натоварване, лекарите от спешна помощ са развили склонност да лекуват първо пациентите с по-леки наранявания и заболявания. Макар че приемат повече пациенти и ги лекуват по-бързо, онези, които се нуждаят най-спешно от тях, остават извън техните приоритети.

Повечето от нас не са лекари и резултатите от работата ни не са въпрос на живот и смърт. Все пак продължаващото изследване показва важни закономерности, които са валидни за всички ни.

Ако искаме да се представяме отлично, е от ключово значение първи в списъка ни да бъдат не най-лесните, а най-важните задачи. Ето кои са въпросите, които можете да си зададете, за да не паднете в капаните, заложени от начина, по който работи мозъкът ви.

  1. Как използвате моментите между отделните задачи?

Ако планираната ви среща бъде отменена, ще започнете да се подготвяте за следващия проект, по който трябва да работите, или по подразбиране ще проверите имейла си? Ако отговорът ви е втората възможност, замислете се колко често се оказва, че отговарянето на имейли е най-важното, което бихте могли да направите в дадения момент. Рядко.

Ровенето в електронната пощенска кутия е една от най-лесните за изпълнение задачи, което означава, че покачва нивата на допамина. Но не е най-продуктивната дейност. За да избегнете изкушението да се занимавате с имейла си, дръжте списък с важните неща, които искате да направите, на бюрото си, така че да можете бързо да откриете приоритетите си в него, когато се чудите какво да започнете.

  1. Какво сте постигнали в последно време?

Направете списък на постиженията си през последните няколко дни. Бъдете честни със себе си. Анализирайте задачите, които отбелязвате – спешни ли са били или не, важни или не?

Струва ли ви се, че решенията, които сте взели, са били правилни? Ако по-голямата част от това, което правите, не е важно, но е спешно, се налага да работите реактивно, а не проактивно. А ако по-голямата част от това, което правите, не е нито важно, нито спешно, тогава със сигурност е време да смените стратегията си.

  1. Какво стои на пътя ви?

Замислете се за един от най-важните проекти, върху които трябва да работите в момента – презентация, анализ, който трябва да представите на мениджъра си, проучване на конкурент и т.н. Как отделяте време, за да работите по него? Съзнателно ли се справяте с него на порции във времето, или го приключвате под напрежение точно преди изтичането на крайния срок?

Замислете се за големите, по-сложни и най-важни проекти, които не са спешни – дали започвате да работите по тях, ако нямате краен срок? Да се накарате да свършите работата, която не е спешна, е първата стъпка към преодоляването на когнитивния предразсъдък на завършените задачи, които ви носят удовлетворение.

Като разпознаете препятствията, можете да започнете да работите срещу тях. Например, ако установите, че се нуждаете от крайни срокове, започнете да си ги създавате сам и да ги вписвате в календара си. Друг вариант, ако откриете, че големите проекти ви натоварват много, защото не усещате напредъка по тях, е да ги разделите на части – по-малки задачи, които да отбелязвате, след като приключите. Помислете за цялото това задоволство от свършената работа по всяка от тези части от големия проект.

Ако изводите от изследването са верни, вероятно търсим успеха, който идва със завършването на дадена задача, след което можем да си отдъхнем. Това не означава, че не можем да направим нищо по въпроса. Като разсъждаваме за работата си и за това как използваме времето си, е възможно да победим природата и да постигнем по-добри професионални резултати.

Свързани публикации