3 популярни техники за намиране на работа, които всъщност саботират успеха ви

CJSRRVR4JE

В ежедневието често ни се случва да следваме някои правила просто, „защото така се прави открай време“ – това ни спестява много усилия. Разбира се, голяма част от тези правила са адекватни и са неизменими именно защото са полезни. Други обаче губят своята давност и спират да бъдат актуални, но въпреки това механично продължават да бъдат следвани. А приемайки ги за функционираща даденост, често не търсим грешките в тяхна посока. Такъв е случаят и със следващите три популярни „мита“ свързани с процеса на намиране на работа. Ето върху какво бихте могли да помислите следващия път, когато се наложи да потърсите ново работно място.

  1. Трябва ли да кандидатствате на възможно най-много места?

Много често хората, търсещи работа, кандидатстват на почти всяка обява, която им попадне в полезрението. Да, понякога положението е такова спешно, че „всичко минава“ и няма значение каква е работата, стига да я има. Но ако ситуацията не е толкова страшна, не прибягвайте до този ход – изберете няколко по-смислени за вас обяви, след което вложете повече старание в кандидатурата си. Проучете компанията, разберете каква е нейната култура, какви са нейните цели, нейния профил и как бихте могли да използвате това в кандидатурата си. Колкото по-обмислени и съобразени с мястото на което кандидатствате са вашите автобиография и мотивационно писмо, толкова по-голям е шансът ви за успех. Шаблонните документи, наблъскани с цялата възможна информация за вас и не взимащи предвид спецификите на отделните компании и позиции, няма да ви отведат далеч. Да, спестяват време, но оставят лошо впечатление и не работят във ваша полза. Затова, вместо да напишете по един уеднаквен образец, който да изпращате на всяка трета обява, отделете време, набележете конкретни позиции и компании и създайте добре обмислена, структурирана и стилна кандидатура. Мислете в посока качество, не количество.

  1. Нужно ли е да изпратите кандидатурата си веднага, след като сте видели предложението?

Най-накрая попадате на обява, която съвпада силно с вашия интерес. Толкова сте развълнувани, че искате да изпратите документите си веднага. Написвате набързо едно ентусиазирано мотвационно писмо, правите кратки корекции по автобиографията и засилвате всичко два часа по-късно. Бързото изпращане, твърди популярният мит, ще ви гарантира скоростно обаждане, добро впечатление от светкавичната ви реакция и късметът, който и двете страни имат (компанията намира веднага нужния човек и обратното) и евентуално – бързо встъпване в длъжност. Дали е така наистина обаче? Може би, в най-добрия случай става точно това. В такива моменти изпълнени с въодушевление и задоволство от добрия ви късмет, често обаче емоциите заемат превес над разума и концентрацията. Оказва се, че мотивационното ви писмо е написано зле – разхвърляно, хаотично, с ненужна информация, допуснати грешки, а понякога и фамилиарно, заради силния ентусиазъм. В автобиографията ви има грешки, забравяте да допълните нещо важно или да отстраните друго, което не е адекватно към сегашната ви кандидатура. А всичко това може да бъде причина четящият да ги остави по средата и да премине към разглеждане документите на следващия кандидат. Затова, най-добре си дайте време – например около ден, два. Подгответе основата, след това я обмислете, редактирайте. Нека ваш близък погледне готовия вариант за мнение. Накратко – представете си, че вие сте автор и това е важен за вашата кариера материал – никога не бихте изпратили нередактирана чернова, нахвърляна за един час, нали? Не го правете и в този случай.

  1. Добра идея ли е да подавате „надута“ кандидатура за позиции, за които не сте квалифицирани?

Това е изключително често срещан подход, който е колкото грешен, толкова и популярен. Като цяло има множество позиции, които имат потенциал да бъдат заети от хора, които не са специалисти, и не изискват огромен опит или обучение. Но има и други, които изискват определен набор от знания и умения и предполагат съответна експертиза. Обикновено това са привлекателни и добре платени позиции, които съблазняват много „външни“ на съответната сфера кандидати. Следват кандидатури с безкрайно преувеличени мотивационни писма или фантастични автобиографии, които не отговарят на реалността. В най-добрия случай това проличава по време на интервюто. В най-лошия, кандидатът се справя с интервюто, нает е, и изведнъж рязко осъзнава, че работата всъщност е непосилна за него. В такива ситуации страстта, мотивацията, ентусиазмът не са достатъчни, за да компенсират липсата на опит. Затова, отново, съветът е да не кандидатствате безразборно. Проявете търпение и нюх и открийте правилната за вас позиция, която съответства на вашите умения или поне на по-голяма част от тях. В противен случай рискувате да се озовете където не трябва и вероятно ще нанесете щети както на компанията, така и на собствените си нерви и професионален имидж.

Свързани публикации