5 мита за работата от вкъщи

5 мита за работата от вкъщи

„Ако работех от вкъщи…. щях толкова да се ядосвам на хаоса, че щях да започна да чистя, вместо да работя… и щях да си подремвам, когато ми се прииска… а и нямаше да успея да се мотивирам да свърша нищо…“

Повечето хора си представят задачата „работа от вкъщи“ като херкулесов подвиг в неделен следобед. И действително, мотивацията понякога може да е известен проблем, но истината е, че повечето слухове, които се носят за този вид дейност, са силно преувеличени. Да си го кажем направо – митове. Ето и най-често повтарящите се сред тях.

Служителите, които работят от вкъщи, свършват по-малко работа

Хората, които никога не са работили от дома си, обикновено си представят процеса като постоянно излежаване на дивана и гледане на сериали. Всъщност, след някой и друг час, прекаран по този начин, човек се мобилизира и свършва дори повече работа от вкъщи, отколкото колегите му в офиса. Да имаш свобода и гъвкавост е чудесно и повечето хора си дават сметка за тези бонуси, отплащайки се на работодателите си със съвестна работа в домашни условия. Което пък е чудесен начин за пестене на пари, от страна на работодателя.

Трудно е да се съсредоточиш и мотивираш, все едно е вторник сутрин

Съвет към всички дистанционно работещи служители и фрийлансъри – определете си помещение за работа и затваряйте вратата след себе си. Това е знак за другите членове на семейството, че сте наистина заети, а и подсещане към самите вас, че може и да сте си вкъщи, но сте все пак на работа. Този съвет върши чудеса, проверете го.

Хората, които работят дистанционно, влияят негативно на екипа си. Офисите съществуват, за да работят хората заедно

Наистина, има някои неудобства. Например не можеш да отскочиш до съседната стая на офиса и да зададеш един бърз въпрос. Но пък можеш да го зададеш по електронен път, нали? И което е по-важното, по този начин ще преценявате по-старателно какво наистина следва да се пита, което ще редуцира „спама“ в разговорите и въпросите ви. Офисите са измислени, когато още е нямало електронна комуникация. Днес те вече далеч не са толкова важни, колкото преди няколко десетилетия.

Хората вкъщи не започват работа точно в 9 сутринта и сигурно си дават много повече почивки

Така е. Повечето от тях започват преди 9, защото си спестяват обличането и пътуването до офиса. Всъщност мнозина хора знаят от личен опит, че работата от вкъщи дори ангажира повече от времето ни, тъй като сме склонни да се гмуркаме в дълбочина и поради хора, които да ни разсейват, да вършим много работа, дори без да усетим. (Това е така нареченото психическо състояние на „поток“ – “flow”, когато губим представа за времето.)

Даже мнозина дистанционно работещи служители на компании трябва специално да бъдат обучавани как да оставят работата настрани и да не се чувстват длъжни 24 часа да бъдат на разположение, само защото работят от вкъщи. (Лично съм го преживявал, не е лъжа.)

Работата от вкъщи постепенно ни превръща в некъпани и небръснати клошари, които губят социални навици

Това състояние принципно не е напълно изключено, най-вече за живеещите сами. Особено проблематично е това при фрийлансърите, които не са реално част от някакъв конкретен екип. Но за повечето други има спасение – поне веднъж дневно, видеоконферентна връзка с колегите. И повечко общуване по други канали за мигновени съобщения. И телефонни разговори. И излизане и срещи с хора. Разбирате идеята, нали?

Работата от вкъщи не е за всекиго. Но мнозина от хората имат потенциала да си бъдат добри шефове и оставени сами на себе си постигат чудеса. И работната им етика далече не е толкова проблематична, колкото можете да си помислите.

Свързани публикации