5 варианта за лятно пестене на пари
Лятото започна и всичко свързано с него е на дневен ред – ваканции, ресторанти, грил партита, пътешествия. Няма спор – сезонът е подходящ за всичко това. Но да не се заблуждаваме. Всичко това е много приятно, но и невероятно скъпо. Поне може да бъде, ако не внимаваме.
Все пак, няма нужда да се паникьосваме. Ако малко се съсредоточим и подходим със старателен план, напълно възможно е да прекараме незабравимо лято и в началото на есента да не сме дълбоко в червените стойности на личния ни финансов баланс. Ако дотук сте съгласни, ще ви помогна малко и ще ви предложа едно „спестовно предизвикателство“, което ще се отрази добре на джоба и самодисциплината ви.
Кредитна детоксикация
Много популярна през последните години стана хранителната детоксикация (която е пълна измама, според сериозните учени, но това е друг въпрос). Оставете обаче детоксикиращите алхимии на хората, които искат да ви вземат парите, и помислете как да се детоксикирате финансово, и по-специално, „кредитно-картно“.
Кредитните карти, ако бъдат използвани разумно, са чудесен инструмент за улесняване на живота. За нещастие, те са измислени от хора, познаващи дефектите на човешката природа. Един от тези дефекти е неразумното харчене, поради лоши преценки. Куп изследвания установяват непрекъснато, че хората харчат повече, когато пазаруват с кредитна карта. Когато не виждаме реално парите, които даваме, ние ги даваме по-лесно и в по-големи количества. Плащането в кеш е свързано с даване на физически обекти – банкноти. Хората принципно не обичат да си дават нещата, а и бързо забелязват, когато портмонето им се изпразни. С кредитните карти съвсем не е така и не е никак учудващо, че сме като във вица за „лудия с картечницата“, когато харчим невидими пари с помощта на една пластмаса.
Затова, предложението тук е просто и очевидно – въздържайте се през лятото от ползване на кредитна карта. Винаги, когато можете, плащайте в брой и съзнателно избягвайте да ползвате картата. Изисква се сериозна самодисциплина, но с времето става навик. При това навик, който сериозно спестява средства и ви вади от кредитен дълг. Ако пък съвсем не можете да се въздържите, поне се старайте бързо да възстановявате направените разходи. Не е толкова работещ вариант, но поне ви спестява лихвите.
Месец без разходи
Можете да дадете силен старт на спестовното си лято, като си обявите поне един „месец без разходи“. Принципът е прост – купувайте и плащайте само онова, без което наистина не можете. На пръв поглед изглежда трудно постижимо, но тази техника ще ви помогне да разберете колко много харчите за „желания“, а не за „нужди“.
Подобен месец има и една много хубава страна, която е чист бонус – ще ви помогне да си подредите приоритетите и да установите от колко много неща нямате всъщност нужда. Материализмът днес е толкова широко разпространен, че откровено казано, може да мине и без вас.
Подобен месец „без разходи“ ще ви помогне също и да се избавите от някои лоши навици – да ходите на „шопинг“, когато сте депресирани или да ядете навън, щом се почувствате стресирани или уморени. Когато свърши месецът, ще можете да калкулирате колко сте спестили. Умно би било да заделите тези пари в някакъв вид спестяване – депозит, фонд „и аз съм човек“ (за големи и важни покупки, когато наистина много ги искаме), а дори може и да си помислите за някаква инвестиция. Важното е, че след този месец вече няма да сте същия човек, финансовите ви навици ще са много по-разумни, а личните ви финанси ще влязат в някакъв смислен коловоз.
Стартирайте „разходна диета“
Ако „месец без разходи“ е непосилна мярка за вас, поне опитайте една хитроумна финансова диета. Отново си поставяте за цел да не харчите един месец за друго, освен за „нужди“, но си заделяте някаква сума (според личните ви доходи и стил на живот може да са 100 или 1000 лева) за „не-нужди“. Не-нуждите са друго име за „желанията“ и включват екстри като сядане в бар, купуване на някоя дреха или друга дребна радост, която моментално да подслади живота ви.
Този метод ще ви даде възможност да спестите пари и все пак да имате малко „кефове“. Освен това ще ви помогне да подредите нещата в главата ви – така ще можете да прецените какво наистина искате да си купите през месеца.
Редуцирайте разходите за храна двойно
Разходите за храна са едно много съществено перо в бюджета ни. Някак е разбираемо – все пак трябва да се яде. Но какво и как се яде, е въпрос на избор и от този избор много зависи какво остава в джоба ни на края на месеца. Затова, обмислете следните опции за поне един месец:
Да не купувате готови и замразени храни
Готвите редовно и в по-големи количества, за да имате храна под ръка. Носите си храна в офиса всеки ден
Приготвяте си план за готвене и хранене през месеца
Купувате храна дисциплинирано – например, на два пъти за целия месец в магазини, които предлагат добри продукти с големи намаления
Отрязване на всички храни, които не са ви наистина необходими (често това са нещата от които се пълнее и които са нездравословни)
Ако опитате този метод и си водите тефтер с направените разходи, ще се смаете колко много пари отиват за глезотии и вредни храни. Колкото по-разглезени сте били преди този експеримент, толкова по-голяма финансова полза ще почувствате след 30 дена. Пък и няма да е учудващо, ако изпитате и здравословната полза от по-добрата домашна храна.
Намалете сметките си
Както стана ясно още в началото, това лято ще трябва да орежете „желанията“ си и разходите покрай тях. Това обаче не означава, че не можете да орежете и „нуждите“ си. Огледайте повтарящите се сметки и помислете, дали не можете да спестите от тях. Безжалостно се питайте за всяка една редовна сметка „мога ли да получа това за по-малко пари“ и не се отказвайте, без да опитате.
Например, много хора и домакинства плащат сериозни суми за телевизия и интернет. Помислете, дали наистина ви трябват 160 телевизионни канала и 100 мегабитов достъп, ако не ги ползвате на пълния им максимум. Опитайте да предоговорите тези цени с доставчиците и заплашете, че ще отидете при конкуренцията, ако не ви дадат отстъпка. В това наистина има смисъл, дори и на пръв поглед да ви се струва, че печалбата е дребна. Ако получите 10 лева отстъпка от услуга, която ползвате 12 месеца в годината, веднага спестявате 120 лева годишно. Не е особено впечатляваща сума, но ако постигнете подобни успехи при трима доставчици на услуги, изведнъж сумата набъбва тройно. С 360 лева в края на годината можете да отидете с любим човек на тридневна екскурзия в някоя съседна държава и да си прекарате чудесно. Това вече мотивира ли ви?
Има и други скрити разходи, които хората плащат от чиста разсеяност. Например, ако сте се абонирали за някое списание, което иска от вас да прекратите в определен момент абонамента писмено, в противен случай той се подновява за още една година автоматично, но вие все изпускате да го направите, може да се окаже, че давате куп пари на вятъра, макар и да не четете изобщо списанието. Нужен ли ви е този разход?
Все пак, целта е през лятото да се забавляваме. Идеята паралелно да пестим пари е всъщност опит да преосмислим навиците си на харчене, да си оправим бюджета и най-накрая да спестим за нещо, което ни е детска мечта, но все не стигаме до него. Ако обаче успеем да наложим една сериозна лятна финансова дисциплина, през есента можем да установим с учудване, че имаме доста пари настрани и ценностите ни са се обърнали в съвсем нова посока, която ни носи удовлетворение. Ако начертаем план за действие и го следваме старателно, само видът на нарастващите спестявания ще е достатъчен мотиватор, за да продължим. Което ме подсеща – добре е спестеното да е в кеш и у дома, по възможност, в едри банкноти, които да не се изкушаваме да пипаме.
Дядо ми казваше със замислена физиономия един майтапчийски лаф, който винаги ме развеселява, щом се сетя за него – „Да имаш пет лева и да нямаш пет лева – разликата е десет лева“. Разбира се, това наблюдение не е неопровержимо, но има своята симпатична логика. И тя е в посока “непохарчените пет лева са спестени пет лева, като разликата е десет лева“. Шегувам се. Но принципът е ясен.
Пътят към финансовата стабилност има две важни основи – повишаване на доходите ни и добра самодисциплина при разходите. Ако първото е непостижимо или не се предвижда скоро, то поне второто е в нашите ръце.