9 неща, които не трябва да казвате по време на интервю за работа

pexels-photo-615475

Интервюиращите – без значение дали това са представители на HR екипа или мениджъри – обикновено си създават основно впечатление за даден кандидат и неговия опит още от неговата автобиография. По време на интервюто искат да видят друго – отношението му, комуникативните му способности и неговия потенциал. Това, което дори повече искат да видят по време на разговора, обаче, е увереност, демонстрирана вербално и невербално. Става въпрос за открит и спокоен език на тялото, но най-вече за способността на кандидата да разговаря уверено и да задава правилните въпроси. Много често липсата на добра подготовка преди интервюто, както и недостатъчна решителност и категоричност, могат да създадат предпостави за коментари или въпроси, които да унищожат шансовете ви още в началото на разговора. За да не се стига до там, ето няколко лоши, често срещани примери, които е добре да познавате и избягвате.

  1. „С какво точно се занимава компанията?“

Вярвате или не, това е един от често задаваните въпроси от страна на кандидатите към интервюиращия. В подготовката на всеки един кадър, който иска да кандидатства за дадена длъжност, е абсолютно задължително да проучи максимално своя евентуален работодател, неговата сфера на дейност, минали и бъдещи проекти, дори историята му и най-актуалните новини около компанията. С нужното отделено време за това и даденостите на интернет днес, това е повече от задължително. Зададете ли такъв въпрос по време на интервю, бъдете сигурни, че няма да ви приемат насериозно.

  1. „Каква бе причината да ме поканите за интервю?“

Това е нещо, което лично може да ви интересува и да гъделичка любопитството ви, но далеч не е въпрос, който можете да поставите ребром. Щом сте стигнали до този етап, значи имате опит или умения, които биха били ценни за компанията. За интервюто не ви трябва да знаете повече. Вместо това, бъдете готови да отговорите на обратния въпрос от човека срещу вас: „Какво мислите, че ни подтикна да ви поканим на интервю?“

  1. С какво смятате, че бих могъл/могла да допринеса за конкретната длъжност?“

Грешка! Вие трябва да убедите интервюиращия, че имате даден набор от умения, знания или опит, с които да заемете адекватно позицията, за която кандидатствате. Всичко това би следвало да е описано в обявата за конкретната длъжност и трябва много уверено да изградите както своето CV и мотивационно писмо, така и опорните си точки по време на интервюто, именно около тези изисквания. Не е задължение на този, който разговаря с вас, да ви казва с какво ще сте полезен на компанията.

  1. „Смятате ли, че ще пасна в екипа?“

Това е важен въпрос, който трябва да имате предвид, но на него трябва да си отговорите сами. Колкото повече разберете за компанията и нейната офис култура, толкова по-добре ще се ориентирате. Използвайте подготовката си преди интервюто и информацията, която ще получите по време на разговора, за да си създадете общи впечатления за работната среда. Оттам насетне решението е изцяло ваше. Ако зададете такъв въпрос към интервюиращия, това ще демонстрира колебание, което автоматично ще ви дискредитира в очите на човека срещу вас.

  1. „Ужасен съм в…“

Много хора смятат, че такъв тип директен подход действа в тяхна полза. Това е грешка. Важно е да сте искрени, но в същото време – деликатни. Да, всеки притежава характеристики, върху които е нужно да поработи и оптимизира. И именно това трябва да бъде казано. Например – „Чувствам, че тази позиция ще ми даде възможност да развия своите компетенции по отношения на ….“. По този начин не ви се налага да лъжете никого, но го представяте по начин, който е позитивен и показва мотивация.

  1. „Страхотен съм в…“

Това е другата проблемна крайност. Твърдения като тези могат много лесно да ви изиграят лоша шега. От една страна, ако претендирате, че сте експерт във всичко, то работодателят може да прецени, че имате твърде висока квалификация в съответната сфера или че няма какво да ви предложи, за да създаде предизвикателство пред вас, което да ви развие като кадър. От друга страна, това може да ви създаде проблеми, ако бъдете наети – ами ако всъщност не сте толкова страхотни, както твърдите? Ако в тази ситуация може да има добри случаи, това са тези. Другият вариант е просто да ви сметнат за нахакан самозванец, който няма реална самооценка и не заслужава повече внимание.

  1. „Много харесах това, което казахте за…“

Не е добра идея да тръгвате по пътя на комплиментите, освен ако те не са напълно искрени. Ако човекът, седящ срещу вас (например мениджърът на дадена компания), не ви е повлиял истински и не му се възхищавате сърдечно, преднамерените ласкателства няма да помогнат. Ако интервюиращият иска, много лесно може да ви улови в тази своеобразна измама, да ви се усмихне и да ви покаже вратата. Не тръгвайте по този път, освен ако нямате реална мотивация зад едно подобно изказване.

  1. Когато работех за …, въобще не харесвах как се случват нещата, що се отнася до … Какво мога да очаквам тук?“

Да нападате и критикувате бившия си работодател пред евентуалния ви бъдещ такъв е ужасяваща идея. Червената лампа в главата му веднага ще се активира и първото нещо, което ще помисли е: „И за мен и компанията ми ли ще говори така, ако напусне или бъде уволнен?“. Ако искате да получите отговор на такъв въпрос, задайте го директно, без да използвате за сравнение предишния си опит. Бъдете уважителни и сдържани, що се отнася до миналия ви работодател.

  1. „Не мога да ви отговоря на този въпрос.“

Интервютата не са лесен процес – никога не забравяйте това. Добрият и опитен интервюиращ ще ви зададе и въпроси, които са сложни, тежки или подвеждащи. Това не е задължително с цел да ви подразни или провокира, а с желанието да види как се справяте под напрежение, как реагирате на неочаквани ситуации и как се справяте с тях. Ако се притесните, поискайте малко време, за да помислите. Ако наистина не можете да отговорите на мига, кажете, че ще ви трябва време, но можете да се свържете с него допълнително, за да изясните въпроса. В никакъв случай не вдигайте пораженчески ръце, без да сте положили нужното усилие.

Свързани публикации