Актуално изследване показва 6-те типа най-лоши шефове. Кои са те?

Актуално изследване показва 6-те типа най-лоши шефове. Кои са те?

Скорошно проучване на Second City Workers, проведено между над 2000 служители в различни компании в Северна Америка, е имало за цел да открие какво различава ужасния мениджър от добрия лидер. Резултатите от изследването показват удивително сходство между профилите на лошите шефове, обобщени в 6 най-често срещани типа.

  1. Крадецът на постижения

Този шеф не е ментор, не е лидер, не е стабилна подкрепа. Той е състезател. Иска да се изпъкне, да бъде постоянно на първо място, да обира овациите. А това често се случва с присвояването на чужди заслуги – какво като вие сте работили цяла седмица върху този проект, след като той отиде при ръководството и го представи с думите: „Вижте колко добре се справихме аз и екипът ми!“. Като често и „екип“ не присъства в репертоара му. За лични признания не можем и да говорим…

  1. Призракът

За него офисът е само пит стоп измежду другите му задачи – делови обеди, лични срещи и прочие. „Призракът“ никога не е наоколо, когато е нужен. Няма контакт със служителите си, не се появява на важни оперативки, рядко отговаря на имейли. Ситуация, в която всички знаят, че имат шеф, но не го виждат, не усещат присъствието му, не виждат резултати от неговата дейност, а често и от своята – просто поради липса на каквато и да било обратна връзка.

  1. Шефът с капаци

Добрият лидер окуражава своите служители в новите им търсения и идеи, готов е да инвестира доверие и средства в успеха им. Шефът с капаци, напротив, непрестанно и раздразнително отхвърля всяко ново хрумване, без значение колко добро, ефикасно и полезно за компанията може да се окаже то. Ако не идва от самия него, значи идеята не става – никой друг освен него няма нужната преценка и умения, за да дава такива предложения, смята той. А така получаваме една „чудесна“ ретроградна и авторитарна работна среда.

  1. „Готиният“ шеф

Това е друга крайност, макар и на пръв поглед в по-добра посока. Този тип шеф разбива изцяло професионалните граници и започва да се държи фамилиарно с всеки в офиса. Разбира се, контактът със служителите е нужен и желан, но когато разговорите за последната ви връзка и какво търсите в един партньор станат повече от обсъждането на важните проекти, значи нещо не е наред. Тези шефове, в желанието си да са супер земни и да имат приятелско поведение (често пресилено), забравят да бъдат мениджъри – да ръководят и координират.

  1. „Първо действам, после мисля“

Само по себе си, този израз противоречи изцяло на мениджърското поведение. Уви, обаче не противоречи само на това. Този тип шефове са импулсивни, често груби и невъздържани. Могат да излеят своя свещен гняв върху някои от своите служители при допусната грешка или пък да направят изключително неуместен коментар или шега, която да засегне някого. Ако се почувстват гузни за това, то ще е след известно време и евентуалното им извинение вече няма да има значение. По-неприятното е, че разкаянието рядко се случва така или иначе.

  1. Философът

Те знаят всичко, по всеки въпрос. И са винаги прави. Привеждат като доказателство всичко – от научни статии и изследвания (често спорни), до доброто си образование или всички тренинги и курсове, на които са били. Твърдят че са добре шлифовани мениджъри, които имат двуцифрен брой сертификати от обучения и именно само те знаят как да реагират правилно във всяка ситуация. Ако се държат зле с вас – това е оправдано. Ако ви товарят с твърде много работа – това е оправдано. Според тях. Възникне ли обаче непредвидена ситуация – както постоянно се случва – техните „знания“ отстъпват пред липсата на опит и отворен ум. Това обърква реакциите им. И обикновено реагират по неправилния начин. А претенциите остават…

Всички тези архетипи показват едно важно нещо – лошият шеф не е този с лошият дъх или още по-лоши шеги. Голямата картинка показва нещо съвсем различно и много по-сериозно – недобрите мениджъри са спънка както за бизнеса като цяло, така и за хората, с които работят. Липсата на умения за комуникация, отвореност, чуваемост, колаборативно мислене и емпатия, са огромен проблем.

Свързани публикации