Да сте много близки с шефа – почти толкова лошо, колкото да го приемате за враг

Постигането на баланс в отношенията с ръководителя е един от основните фактори за успешно сътрудничество и добри резултати в работата. Къде е границата между дистанцираната професионална сдържаност, подвластна на йерархията, и чисто човешките емоции, които не са чужди на никого?

Elizabeth Garone от BBC се впуска в търсене на отговора на този въпрос. Оказва се, че близките взаимоотношения с шефа са не по-малък източник на тревога от липсата на всякакъв човешки контакт помежду ви.

Gabby Sullivan, дизайнер от Калифорния, и шефът ѝ са били близки приятели, партньори в работата и са били на един и същи пост, преди той да получи повишение. След това ръководителят ѝ започнал да вдига летвата по-високо за нея, отколкото за останалите си служители, и я обвинил, че не се съобразява с по-високата му длъжност. Още по-лошо: колегите ѝ започнали да шушукат, че шефът не крие личните си предпочитания към Sullivan.

Междувременно отношенията им извън работата също се променили и започнали да се срещат все по-рядко. Когато се виждали, Sullivan осъзнала, че дава кратки отговори и не иска да се ангажира с лични разговори. Положението станало толкова стресово, че Sullivan била принудена да си вземе двумесечен отпуск, за да се откъсне и да си поеме дъх.

Jeremy Bernerth, доцент по мениджмънт в San Diego State University, казва, че в периоди на промяна, трудни ситуации или морални дилеми твърде силната връзка с пряк ръководител може да допринесе за напрежението, което служителите усещат. При изследванията си той установява, че това явление не е просто субективно усещане, то се изразява в по-високи нива на стреса, в повече отсъствия и в по-слабо представяне при изпълнение на задълженията.

Здравословен баланс

Разбира се, няма нищо лошо да сте близки с шефа си, казва Konstantin Korotov, директор на Европейското училище по мениджмънт и технологии в Берлин, и добавя, че въпреки това такава ситуация в дългосрочен план може да доведе до умора, цинизъм и разочарование от страна на служителя.

Това важи с особена сила, когато близките ви взаимоотношения ви поставят в позиция, в която сте принудени да правите компромиси с етиката или с преценката си, защото приятелят в лицето на шефа ви очаква да сте на негова страна.

Това води до състояния, които наподобяват напреженията, които усещаме в общуването с други близки хора извън работа, като родители или половинки.

„Работните взаимоотношения не са по-различни от всички останали взаимоотношения“, казва Vincent Passarelli, клиничен психолог и организационен консултант от Ню Йорк. „Склонни сме на работа да пресъздаваме същата динамика, която вече сме имали в живота си.“

В професионалната сфера се разиграват добре познатите лични сценарии, базиращи се на досегашния ни опит. Въпросите са сходни. „Как протича комуникацията в семейството? Как хората изразяват привързаност? Как се извиняват? Взаимоотношенията условни или безусловни са?“

Колкото по-близки сте, толкова по-трудно става

Може да ви струва, че близостта с шефа ще ви помогне, но тя ще ви донесе много повече натоварване, казва Passarelli. На теория, колкото по-дистанцирани сме, толкова по-трудно е, но на практика, колкото по-близки сме, толкова сме по-уязвими.

Заради тази уязвимост започваме да тълкуваме нещата различно. Разочарованието нерядко започва да ни изглежда като предателство, несъгласията – като отхвърляне, а не като нещо нормално.

Ако работите във фирма, в която приятелствата и професионалните отношения вървят ръка за ръка, превключването от приятел към служител може да се окаже почти невъзможно и да внесе допълнителна несигурност, твърди Beth Fisher-Yoshida, организационен консултант от Ню Йорк.

Спазване на дистанция

След като Sullivan се върнала в офиса след отпуска си, била в същата ситуация, дори имало случай, в който шефът ѝ се държал подчертано непрофесионално. Не е изненада, че поведение като това я е накарало да се чувства объркана и уязвима, коментира Passarelli.

Според него е много по-лесно да се сприятелите с шефа, отколкото ваш приятел да ви стане шеф, тъй като в първия случай има по-малко предварително зададени условности.

Sullivan решила да се дистанцира от своя стар приятел и да се държи с него като с ръководител, като се стреми да е възможно най-ясна и недвусмислена в комуникацията им. Времето на празниците заедно и дните, прекарани в шеги, било свършило.

Подобно решение изисква висока степен на самопознание и способност сами да си поставяте граници, казва Lorraine Tilbury, основател на фирма за професионално и личностно развитие в Долината на Лоара във Франция.

Този контрол не е по-различен от умението да се справите с груб или нарцистичен шеф. И в двата случая се налага да балансирате взаимоотношенията си с някого, чийто приоритет не е вашият интерес.

Важно е да се запитате в каква степен вярвате в човека отсреща, защото ако му имате доверие и близостта ви не пречи на професионалната ви комуникация, не е необходимо да я ограничавате, напротив – работата ви само може да спечели от приятелството и съвместната ви професионална дейност.