Дреболиите, от които може да зависи бизнесът ни

В мига, в който двама души се срещнат за пръв път, те започват да се оглеждат несъзнателно за различни неща – белези за интелигентност, поддържан външен вид, честност, благонадеждност. И няма значение дали става дума за любовна среща или за интервю за работа – дребните неща имат значение. Те говорят за човека по-силно, отколкото думите му. И макар да са подвеждащи в определени моменти и за определени хора, обикновено ние се доверяваме на тези сигнали и си създаваме преценка за индивида най-напред на тяхната база. Иначе казано, ако искате да бъдете добре приемани в делови (а и в личен план), научете се да контролирате дреболиите, защото ролята им при изграждането на „имидж“ е огромна.

Ръкостискането

Ръкостискането е едно от първите неща, които се случват при  запознаване с нови за нас хора. Тоест, още в първите мигове ние правим определено впечатление с начина, по който подаваме ръка.

Вялото и отпуснато ръкостискане, тип „здрависвам се с умряла риба“, винаги е било приемано негативно. Точно обратното е положението със здравото ръкостискане. Енергичните и твърди ръкостискания традиционно се възприемат като знак за силен характер, честност, откритост и решимост. Подобни хора вдъхват доверие и създават впечатление за благонадеждност.

Всъщност, изследванията подкрепят общите усещания по темата. Смята се, че ръкостискането издава характера. Твърдо се здрависват хора, които обикновено са екстроверти с подчертана емоционална експресивност. Такива хора по-рядко са срамежливи или невротични.

Закъснявате ли

Закъснявате за важна среща? Знайте, че има сериозна вероятност чакащият да си изгради негативно мнение за вас – като човек и бизнес партньор.

Проактивните и отговорни хора се стараят винаги да се появяват навреме. Те демонстрират по този начин мотивация, добра организираност, планиране, уважение към отсрещния индивид и надеждност. Науката твърди, че вечно закъсняващите не са непременно неуважително настроени, просто са по-отпуснати и не се вълнуват толкова от подробностите. Факт е обаче, че хората не се интересуват толкова от науката, а от личните си впечатления и са твърде склонни да заклеймят закъсняващите. Не искате това да бъде бизнес присъдата за вас, нали?

Отношение към обслужващ персонал

Високомерието към келнери, прислужници и продавачи е тема, която не може да бъде подмината. Мнозина следят внимателно за подобни неща и си създават крайно негативно впечатление за грубияни, демонстриращи нагло и безпардонно поведение към подобни служители от сферата на услугите.

Прозорливи мениджъри често отказват назначение, защото някой се е държал добре с тях, но е бил груб към човека, почистващ съседната маса. Това не е мит, а съвсем реален факт от ежедневието на много хора.

Колко често си проверявате телефона

Всички вече са екипирани със смартфони. Не е тайна, че тези устройства успешно привличат вниманието ни. Освен успешно, и твърде често. Но, това е проблематично от бизнес гледна точка. Постоянното надничане в телефона е досадно за околните, демонстрира неуважение и незаинтересованост към събеседника и макар да е знак, че притежателят на устройството може да зает делови човек, неспособен да се откъсне от бизнес задълженията си, все пак подобно поведение си остава неизвинимо в бизнес отношенията.

Поддържате ли визуален контакт

Вялото ръкостискане и неспособността за устойчив визуален контакт са белези за слаб самоконтрол и немощна воля. Хора, които не гледат събеседниците си в очите поне част от времето, предизвикват не особено приятни чувства в околните и издават характера си по специфичен начин. Психологът д-р Ейдриън Фърнам е публикувал статия в известното списание Psychology Today – там се твърди, че екстровертите са по-склонни да гледат събеседниците си често и за повече време, в сравнение с интровертите. И въобще, онези, които гледат продължително и спокойно хората около себе си, обикновено са социално доминиращи.

Разбира се, има и други дреболии, които говорят за характера ни и влияят на начина, по който околните ни възприемат. Важното е да си даваме сметка за всичко това и да не игнорираме малките сигнали, които подаваме – често те са по-определящи за начина, по който се презентираме в обществото, нежели съзнателните ни усилия да звучим умно или да изглеждаме добре.