Ето защо увереността се оказва по-важна от интелигентността

Да имате висок коефициент на интелигентност е страхотно, но самоувереността е много по-мощен инструмент, когато става дума за успех на работното място или в живота. Защо се получава така, че най-умният човек, когото познавате, и най-успешният човек, когото познавате, невинаги са един и същи човек, пита Ilya Pozin – предприемач, инвеститор, писател със свои колонки в Inc, Forbes и LinkedIn. Имайки предвид важността, която обществото придава на IQ-то, някой би предположил, че най-умните хора в дадена група съвсем естествено биха били и най-успешни, и най-овластени, но невинаги нещата стоят така.

IQ-то на Алберт Айнщайн е било 160, на Джон Кенеди – 119, а на Роналд Рейгън 105. Холивудската знаменитост Джеймс Уудс е с IQ 180, а Хауърд Стърн – 99. Всички те са невероятно успешни хора със стойности на коефициента им на интелигентност, вариращи в широки граници – от скромна интелигентност до гениалност.

Как хората със средна или по-ниска интелигентност успяват да постигнат толкова много и да надминат други личности, които ги превъзхождат по ум? Има много фактори, които допринасят за този резултат, но най-важна е самоувереността.

Самоувереността е царят в класната стая

Чрез изследване, проведено в Goldsmiths University в Лондон, психологът Tomas Chamorro-Premuzic, който е начело на екипа от учени, установява, че децата с висока интелектуална самоувереност изглежда получават най-добри оценки в училище, независимо от различията в индивидуалната им интелигентност и условията на средата.

Тези открития показват директна връзка между увереността, която някой има в самия себе си, и способността му да се представя на високо ниво. Показват и нещо още по-важно – че тази способност да се представя на високо ниво съществува независимо от нечия интелигентност или среда. Това означава, че самочувствието е също толкова важно (ако не и повече) за отличното представяне, колкото е интелигентността.

В педагогическата психология има голямо лоби, което е против идеята IQ-то да се знае, отбелязва Chamorro-Premuzic. Част от това лоби се основава на идеята, че това как индивидът приема себе си е от много по-голямо значение, отколкото действителните му способности.

Всички имаме брилянтни приятели, които не правят нищо забележително със живота си, които знаят отговора на всеки въпрос, който им задаваме, които могат да решат всяка загадка. И обратно, имаме приятели, които нямат отговори на нищо и въпреки това изглежда, че успяват във всичко, което правят, независимо колко зле са подготвени. Не е късмет, не е съвпадение. Тайната съставка е самоувереност.

Увереността активира интелигентността в работата

Има повече от един вид интелигентност и важността на различните типове започва да влиза във фокуса на внимание на научната общност. Освен IQ (коефициент на интелигентност), имате много други видове интелигентност, сред които EQ (емоционална интелигентност), MQ (морална интелигентност), BQ (телесна интелигентност). Всички те играят роля за способността ви да функционирате като цяло.

Всеки от коефициентите измерва способността на човека да обработва определен вид информация и да реагира според нея. Да предполагаме, че в даден работен ден човек ще се нуждае само от един от наборите от умения, е твърде наивно. Изключително важни за успеха на дадена личност са способността му да чете езика на тялото, да излъчва и да улавя емпатията и разочарованието, както и да знае разликата между правилно и грешно.

Проблемите и препятствията са част от всекидневния живот на работещия човек. Дори повече, ако той е на ръководна позиция. През по-голямата част от времето ще има повече от един верен отговор на предизвикателството пред вас и ще трябва да оцените плюсовете и минусите на всяко потенциално решение.

В работата и в живота ще ви се налага да взимате всякакви решения и често строго рационалното, базирано на интелигентността ви решение няма да бъде най-доброто. Понякога ще трябва да послушате характера си и да го оставите да ви води. Ключово е да имате доверие в себе си и в инстинктите си.

Увереността не е арогантност

Има огромна разлика между човек, който вярва в себе си, и човек, който е арогантен. Арогантността е твърдата убеденост, че вече имате всичко, което ви е необходимо. Истинската увереност е да познавате силните си страни и да вярвате в способностите си, но и да признавате слабостите си. Увереността включва желание да учите и да приемате чужда помощ, когато е нужно, защото знаете, че това ще ви направи по-силни.

Хората, които работят усърдно и се стремят към решаване на проблемите, които не се страхуват да помолят за помощ и които искат постоянно да се усъвършенстват, са хората, които си печелят билети за големите възможности. Те никога не биха се затруднили да запазят работата си или да намерят нова. Работодателите постоянно търсят такива служители и правят всичко възможно да ги привлекат бързо и да ги задържат в екипите си.

Увереност е да вярвате в себе си. Увереността в голяма степен обяснява защо хора с умове, които не са впечатляващи, могат да постигнат толкова, колкото и най-брилянтните мозъци.

Успехът ви се основава повече на работната ви етика и на самоувереността ви, отколкото на интелигентността ви. Хората, които вярват, че могат да постигнат желания резултат, независимо колко трудно ще бъде, защото разбират стойността на качествената работа и отдадеността, са почти непобедими.