Формиране и развитие на специалисти в България (част първа)

Това е първа част от статията „Формирането и развитието на специалисти в България – проблеми или предизвикателства“, публикувана в списание „Панорама на труда“. Автори са доц. д-р Пенка Шишманова, преподавател в Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов и Светлозар Петров, управител на JobTiger. Пълната статия може да изтеглите от тук. 

В съвременната икономика, базирана на знанието, човекът с неговите знания и умения се превръща в основен ресурс на производството и мощен двигател на икономическото развитие. За да отговори на това предизвикателство, всяка страна (съобразно възможностите си) се стреми да създаде благоприятни условия за развитието на своите бъдещи кадри.

Създаването на адекватни специалисти в България засега се оказва труден и продължителен процес. Той се детерминира от наблюдаваните през последните две десетилетия значителни икономически спадове и нетрайни подеми, многобройни противоречия и апробации на чужди икономически модели.

Настоящият анализ, реализиран през призмата на посочените промени, има за цел да очертае някои основни направления, свързани с проблемите при изграждането и развитието на кадрите, да посочи причините за недостига на специалисти в икономиката ни, както и да предложи решения за преодоляване на това състояние и за бърза адаптация към променящите се условия. Изложението е структурирано в четири части, засягащи главни невралгични точки относно създаването и реализацията на образовани и квалифицирани кадри, които да отговорят на новите потребности на бизнеса в новата пазарна среда.

Специалистите и образованието

Ролята на образованието при изграждането на бъдещите специалисти е безспорна. Чрез образованието в различните му степени се осъществява предаване и натрупване на знания, съхраняват се националните традиции и опит, осъществява се подготовка на човека за активното му включване в производствените и социални връзки. В общообразователната степен се поставя фундамента на съвкупния човешки капитал, а чрез професионалното образование (средно и висше) се създават кадри със специализирани знания за конкретните сфери и отрасли на стопанството.

През последните години качеството на образованието (в частност на висшето образование) в България се превърна в един от най-често дискутираните въпроси. В условията на динамични промени и ускорена глобализация българското общество (и по-конкретно бизнесът) очаква образователната система да формира адекватни за съвременната икономика знания и да подготвя компетентни, адаптивни, иновативни и мотивирани кадри. Реалностите обаче не винаги съвпадат с очакванията или темпът на адаптация към новите условия изостава от желания.

В тази връзка основните критики към висшето образование са по повод несъответствието между предлаганите академични програми и потребностите на пазара на труда, както и към слабата практическа приложимост на придобитите от студентите предимно теоретични знания. Наред с това като важни проблеми, понижаващи качеството на образователния продукт във висшите училища, се определят недостигът на актуални за съвременното общество знания и умения, незадоволителните професионални компетенции на много от завършващите студенти, недостатъчната гъвкавост и умения за работа в екип, ниската мотивация и слабата нагласа на младите хора за продължаващо обучение и учене през целия живот. Всичко това има своето обяснение, което може да се търси както в обективни, така и в субективни обстоятелства.

Светът и бизнесът са динамични

 Технологиите и начинът на правене на бизнес са обект на постоянно съревнование и се развиват неимоверно бързо. Само преди 20 години най-модерната техника в офиса е бил факсът, преди 15 години се постави началото на по-масовото приложение на компютрите, а преди 10 години интернет започна да предлага много повече услуги от електронната поща. Днес факсовете са „в архива”, а телефонната комуникация се пренасочва към интернет. Значителни са и промените в начина и структурата на производството, както и в самите отрасли на икономиката. Това води до създаването и налагането на много нови професии, които преди години са били необичайни или просто са липсвали.

Образованието е консервативно

То не може веднага да отговори на потребностите от нови професии, което е и обективна даденост. И при най-добро желание един университет не може да „произведе” бакалаври за по-малко от 6 години от вземането на решение за създаване на нова бакалавърска програма. Необходими са 1,5 – 2 години за подготовка и одобряване на програмата и 4 години, за да завършат първите студенти (при магистърските програми лагът във времето е по-малък). Дори и тогава младият специалист не е напълно готов за бъдещата си работа. Нещо повече. За годините му на обучение са излезли нови версии на основните операционни системи или на приложните продукти, които не са включени в учебните програми. Много е вероятно, водени от икономическата динамика и засилената конкуренция, да са се променили и някои от концепциите, на които се базира дадената работа.

Университетът дава академично образование

Той формира фундамента от знания в съответната професионална област, които по-нататък могат да бъдат адаптирани към изискванията на конкретната фирмена дейност и на съответната работна позиция. Ясно е, че образованието не може да създава кадри за специфичните нужди на всяка фирма. Още повече, че в съвременното динамично общество работодателите не могат да предвидят със сигурност какви специалисти ще са необходими през следващите години, а обучаваните не знаят в кое точно направление на професионалната си област ще попаднат (и дали въобще ще попаднат в тази сфера). Формиращата се днес нова икономика изисква бъдещите кадри да притежават по-обширни познания, изграден гъвкав начин на мислене, формирани адекватни личностни качества, които да могат да бъдат развивани и усъвършенствани. Според експертите възприемането на тясно специализиран профил на образованието ще ни върне към отминал етап на развитието, което ще ограничи гъвкавостта и ще затрудни приспособяването на хората към реалната икономическа и жизнена среда.

Централизирана „автономия”

По идея и по закон висшите училища имат академична автономия. В действителност държавата разработва и провежда политиката в областта на висшето образование, тя регулира приема на студенти и пак тя определя финансирането на съответния ВУЗ съобразно направената държавна поръчка. От една страна, централизираният подход е необходим, предвид на това, че не се работи „на парче”, а се отчитат цялостно и комплексно нуждите на икономиката. От друга страна обаче, в условията на пазарно стопанство прекалената централизация намалява гъвкавостта, ограничава стимулите и понижава ефективността. Прогнозните данни за това какви и колко специалисти ще са нужни на икономиката след 4-5 години се базират на централизирани източници (национална статистика, осигурителен институт); рейтингът на университетите, съобразно който се определят най-добрите висши училища, като критерий е доста оспорван; а окончателното решение за приема всъщност зависи от редица други (политически, социални и пр.) фактори. Всичко това в крайна сметка води до размиване на отговорността между различните институции, а бизнесът отново е недоволен.

Начинът на финансиране

На първо място, естествено, стои въпросът за недостатъчното финансиране. Веднага след това идва проблемът с ниската ефективност на публичните средства за образование. Като мярка за решаване на този проблем широко се лансира идеята „парите да следват обучавания”, която обаче, наред с добрите си страни, предизвиква и много резерви. Те са свързани с вероятността от занижаване на критериите за прием в университетите с нисък рейтинг, значително облекчаване на изискванията към студентите по време на обучението им с цел задържане и на най-слабите сред тях, създаване на некачествен образователен продукт и некомпетентни кадри, което в крайна сметка може силно да намали прогнозирания положителен ефект на инициативата. А новият вариант на тази идея – парите да следват обучавания, независимо от формата на собственост на училището – изцяло обърква пазарните принципи и поставя редица нови проблеми. Към това трябва да се добави още недостатъчно развитата кредитна система за финансиране на обучението, слабото частно финансиране, включително и липсата на ангажираност на бизнеса към този проблем.

Амортизация на ресурсите

Пряко свързан с обема и начина на финансиране, а през последните години с разразилата се финансова и прераснала в общоикономическа криза, е недостатъчният размер на инвестициите във висшите училища. Това става причина за трудното реновиране и увеличаване на материалната им база (учебни аудитории и техническо оборудване; компютърни, мултимедийни и интернет зали), а нерядко и за дезинвестиции. Така в много области се увеличава несъответствието между оборудването и технологиите, използвани в процеса на обучение, и тези в реалната икономика, и означава предварително заложени условия за нискоефективно и неконкурентно производство. Необходимо е да се отчете и фактът, че осигуряването на учебния процес със съответните средства за преподаване (учебници и помагала, тестове, информационни материали) не отговаря на съвременните изисквания за качество, а нерядко преследва и други цели.

Сериозен проблем представлява възрастовата структура на самите преподаватели. Недоброто заплащане и неясните перспективи отдалечават младите хора от тази професия. Поради това в системата се наблюдава застаряване на преподавателския състав, а оттук и по-слаба мотивация за актуализиране на знанията, за въвеждане на нови методи на преподаване, за отчитане на новостите в реалната производствена среда. Като резултат в много университетски специалности и учебни дисциплини се прилагат остарели учебни програми и съдържание, ориентирани към друг, вече отживял тип производство и квалификационни структури. В тях се поставя акцент върху стандартни, традиционни методи на преподаване, насочени предимно към запаметяване и възпроизводство на информация, вместо върху по-модерните, интерактивни методи, провокиращи творческо мислене, нестандартни решения и формиране на реални практически умения. За наличието на подобни проблеми и необходимостта от качествени промени е показателен и фактът, че към Министерството на образованието, младежта и науката перманентно се разработват проекти, финансирани от Европейския социален фонд (EСФ), свързани с привеждане на ресурсите в образованието в съответствие с изискванията на пазара на труда.

Качеството на продукта в средното образование

За съжаление, през последните години се отчита незадоволително ниво на обща подготовка в гимназиалната степен и влошаващо се качество на образователния продукт. Много от настоящите ученици и бъдещи трудови ресурси на страната не притежават комплекса от базисни знания, върху които по-късно висшите училища да надграждат специфични професионални компетентности. Проблемите в средното образование (свързани с достъпа до компютри, мотивацията на учителите, размера и начина на финансиране, системата за контрол и оценка) в съчетание с демографската криза стават причина във висшите училища да постъпват хора с ниска грамотност, слаба подготовка и незадоволителни знания по основни дисциплини, недостатъчна активност и слаба инициативност. В редица случаи те частично посещават учебните занятия, нерядко имат лоша дисциплина и възпитание, не желаят и не умеят да ползват библиотечните ресурси. При това положение на входа на системата на висшето образование, не може да се очаква високо качество на нейния изход.

Отговорността е обща

Тя не е само на държавата, на университетите, на бизнеса, на семейството или на отделния индивид. В общата цел за изграждане на качествени специалисти чрез образованието отговорността трябва да е споделена и всяка от тези институции да поеме безрезервно своя дял от нея и да я реализира с усещането, че работи най-вече в свой интерес. Държавата – като усъвършенства законодателството в областта на образованието и повиши ефективността на политиката си в тази сфера. Университетите – като модернизират обучението, предложат качествена академична подготовка и осигурят възможно най-висока адаптивност на кадрите към изискванията на пазара на труда. Бизнесът – като активизира участието си в организацията, провеждането и финансирането на учебния процес и като разгръща системата от практики и стажове за завършващите образованието си млади специалисти. Семейството – като засили вниманието към потребностите и мотивацията на децата си и като възпитава у тях още от ранна възраст разбирането за необходимостта и ползата от образованието. Индивидът – като осъзнае нуждата от придобиване на определени знания и компетенции за успешното си личностно и професионално развитие, и като непрекъснато ги актуализира съобразно потребностите на бизнеса и с оглед активното си участие в обществото, основано на знанията.

В този сложен процес основните грешки, които допускат главните участници на пазара на труда – специалистите и работодателите – ще бъдат разгледани в следващите две части.