Идеалното работно място и 5 заблуди за него

Източник: Flickr.com (Автор: 드림포유)

Ако е възможно работодателят ви утре, когато се събудите, да се е превърнал в най-добрия на света, как ще разберете, че това се е случило? Какво е определението за „оптимално работно място“ и кои са факторите, които го превръщат в такова?

Когато се говори за най-добрите работни места, хората автоматично си представят огромни компании, грижещи се по подобие на Google за комфорта на служителите си – стаи за отдих, игри, свободно време в офиса, безплатни закуски и напитки. И естествено – гладки взаимоотношения, успехи в работата, братски отношения с ръководството.

Факт е, че всички тези разсъждения са насочени в грешна посока. Множество изследователи от различни дисциплини се занимават от няколко години да правят изследвания за оптималното работно място и истината е, че не могат да достигнат до единомислие кои са факторите за щастие в офиса. Често дори признават, че за щастието допринасят неща, за които никой не е предполагал. Има обаче относителна яснота, кои са заблудите за идеалното работно място и в общи линии те са следните.

Всички служители са винаги щастливи

Изследванията на щастието са много актуална тема в последните десетина години. Установено е, че щастливите и благоразположени хора са по-контактни, алтруистични и дори креативни. Затова не е чудно, че мнозина работодатели се опитват да извлекат ползи от тези открития и полагат усилия да направят сътрудниците си щастливи. Това е от полза за служителите, но не винаги и за работодателите. Еуфорично настроените хора са по-разсеяни, лековерни и поемат повече рискове.

От друга страна, негативните емоции са също полезни в работата. Срамът, гневът и притеснението пред възможния провал действат мотивиращо на хората, като те често подобряват работното си представяне, движени именно от въпросните емоции.

Очевидно е, че не може и не бива всички в офиса да са винаги и постоянно щастливи. Необходим е баланс между позитивни и негативни усещания, за да работят хората оптимално. От това следва, че оптималното работно място не е онова, в което служителите са винаги и постоянно еуфорични.

Много рядко се стига до конфликти

Мнозина считат, че разликите в мненията и противоречията на работното място не са желани. Те смятат, че това обтяга колегиалните взаимоотношения и раздалечава служителите, редуцирайки продуктивността им.

Научни изследвания обаче са установили, че горната представа се разминава с действителността. Ако конфликтите не са поради лична непоносимост между колеги, а са свързани с начина, по който те смятат, че трябва да бъде извършена една работа, то разногласията са по-често полезни, отколкото вредни. Хората се замислят върху алтернативни варианти за изпълнението на една задача, стават по-задълбочени и обикновено излизат с по-работещи решения.

От всичко това става ясно, че офисите, в които цари пълно единодушие, може и да изглеждат приятни, но не отговарят на дефиницията за „оптимално работно място“. Вместо това, по-продуктивно е да се създаде атмосфера за дискусии и спорове, когато конкретната ситуация го позволява.

Не се допускат почти никакви грешки

Още през 90-те години е проведено едно интересно проучване от учени в Харвард. Ейми Едмъндсън е изследвала болнични отделения в университетска клиника. Тя опитвала да разбере, дали добрите взаимоотношения на персонала с ръководството, водят до по-малко грешки в работата. Обратно на очакванията й, тя установила, че където отношенията са много добри, се случват много повече грешки в работата. Не, това не се дължи на повече отпускане и немарливост. Дължи се на факта, че при добри взаимоотношения с ръководството, служителите са по-склонни да си признаят грешките и да не се страхуват от възможните последици.

От въпросното изследване може да се извлече един много съществен извод – за да се постигат добри работни резултати, трябва първо да можем да си признаем грешките. А това се случва, когато не изпитваме страх от последващите разговори с ръководството. Именно затова е важно мениджърите да гледат на грешките спокойно и да могат да ги приемат. Ръководният състав следва да се стреми не към перфекционизъм, а към подобряване на работата, защото служителите са хора, а хората допускат грешки. Отделен е въпросът дали работят в атмосфера, при която е приемливо да се признават тези грешки.

Източник: Flickr.com (Автор: Steve Jurvetson)

Назначават се само служители, които отговарят на фирмената култура

В днешно време, все повече тежест придобиват не просто уменията и знанията, а личната нагласа. Много компании се гордеят, че назначават служители, които споделят фирмените ценности и визия за развитие.  И всичко това изглежда разумно – да се назначават колеги, които имат еднакви възгледи и ценности. Или нещата не са толкова еднозначни в крайна сметка?

Екипите, в които всички са единомишленици, страдат на практика от някои сериозни проблеми. Те стават свръхсамоуверени, самовлюбени и не особено креативни. Всичко протича на принципа „винаги така сме го правили“ и продуктивността започва да спада. Правени са различни изследвания по темата и е ясно установено, че където има нови хора с различни идеи, екипите се представят по-добре. В този ред на мисли може да се каже, че хомогенността в екипите може да е от полза при традиционни дейности с ниско ниво на креативност и голяма повторяемост на задачите. По друг начин стоят нещата, ако компанията трябва да се занимава с много иновативни дейности. В тези случаи е значително по-добре във фирмата да има различни гледни точки и хора с отличаващи се ценности, защото именно тези алтернативи в погледа към задачите дават добрите и иновативни резултати.

Удобствата в офиса са от критична важност

Както бе споменато, има много компании, които старателно се грижат да създадат максимално много удобства и забавления за служителите си. Дали ще са джаги, видеоигри или стаи за почивка, или нещо съвсем друго, няма значение. Проучванията обаче сочат, че всички тези придобивки не правят хората по-щастливи. По-щастливи ги правят съвсем различни фактори – нормални човешки отношения в офиса, възможност за самостоятелна работа, признание от ръководството.  Удобствата са приятни, но те бързо престават да мотивират хората и сами по себе си не са достатъчни за успеха на една компания.

Обобщението от всичко гореизброено е очевидно. Онова, което си представяме като „оптимална месторабота“, не е непременно в корелация с действителността. Други неща имат по-голямо значение от видимото на повърхността. И е задача на всеки прагматичен работодател да намери точната формула, която да превърне сътрудниците му в щастливи, продуктивни и сплотени колеги, идващи с желание на работа.