Как да избегнете грешките на мозъка и когнитивните предразсъдъци

Предразсъдъците ни са причина за много от лошите решения, които вземаме, но освен това са ключови за пълноценния живот, доказва Peter Baumann. Той ги тълкува като несъзнателни склонности, които развиваме във времето. В повечето случаи те отразяват действително знание, което сме придобили и което ни помага да разберем как работи светът.

Предразсъдъците задават рамките, в които живеем. Предразсъдъците ни по отношение на усещането за сигурност, например, обикновено ни предпазват от проблемите, а предпочитанията към вкусове определят параметрите за избор на ястия, които бихме опитали в ресторант. Разбира се, понякога предразсъдъците ни просто са глупави.

Има една категория не особено полезни умствени навици и наклонности, наречени „когнитивни предразсъдъци“. Проблемът с тези предразсъдъци е, че когато ги прилагаме неправилно към процеса на вземане на решение, те ни пречат да мислим ясно и да вземаме напълно рационални решения.

Изследователите са определили някои от тези капани. Например, при предразсъдъка на потвърждението отхвърляме всички доказателства, които не подкрепят вече направеното от нас заключение, и търсим само доводи, които потвърждават истинността на това твърдение. Baumann смята, че предразсъдъкът за нашата уникалност – това да смятаме за по-специални себе си и близките си, които познаваме по-добре от останалите хора, е най-впечатляващият предразсъдък на човешкия мозък.

Julia Galef пък предлага метод за избягване на друг често срещан предразсъдък – ефекта на ангажимента. Това е предразсъдък, при който продължавате да правите нещо, което според доказателствата не работи, или защото не искате да приемете, че досегашните ви усилия са били напразни, или защото това поведение се е превърнало в част от вас самия. Съветът ѝ е прост: запитайте се какво бихте направили, ако се натъкнете на същия проблем като страничен човек.

Ето кои са 20-те най-често срещани когнитивни предразсъдъка, събрани от Business Insider:

1. Предразсъдък на упованието

Хората често са склонни да се уповават на първата информация, която чуят. Ако е число, тази стойност се превръща в отправна точка за възможните вероятности. При преговори за размера на работната заплата този, който направи първото предложение, всъщност поставя граници и определя разумните възможности в ума на другия. (Видният изследовател на тази проблематика – Даниъл Канеман – го нарича „закотвяне“ или ефект на котвата.)

2. Евристика на достъпността

Хората преувеличават важността на информацията, която е достъпна за тях или с която самите те вече разполагат от собствения си опит. Даден човек може да оспорва вредата от пушенето, защото познава столетник, който цял живот е пушил по три кутии цигари на ден.

3. Ефект на стадото

Вероятността един човек да приеме дадено убеждение нараства с увеличаването на броя на хората със същото убеждение. Това е мощна форма на групово мислене и е причината повечето работни събрания да бъдат непродуктивни.

4. Предразсъдък на сляпото петно

Невъзможността да разпознаете собствените си когнитивни предразсъдъци е предразсъдък сам по себе си. Хората имат много по-голяма склонност да забелязват когнитивните предразсъдъци на останалите, отколкото своите.

5. Предразсъдък за вече направения избор

Когато изберете нещо, обикновено имате склонност да мислите за него подчертано положително, дори да има някои недостатъци. Това е като да смятате, че кучето ви е страхотно, макар че хапе хората от време на време.

6. Илюзия на натрупването

Това е тенденцията да виждаме модели в случайни събития, в които те отсъстват. Този ефект е ключ към различни хазартни измами, например идеята, че има по-голяма вероятност в игра на рулетка да се падне червено, защото се е падало няколко пъти.

7. Предразсъдък на потвърждението

Вслушваме се само в информацията, която потвърждава собствените ни убеждения – една от многото причини да е трудно да се проведе интелигентен спор или продуктивен разговор за климатичните промени.

8. Предразсъдък на консервативното мислене

Хората предпочитат по-старите от по-новите доказателства или информация. Било е изключително трудно всички да приемат, че Земята е кръгла, защото ревностно са поддържали досегашното си разбиране, че планетата ни е плоска.

9. Информационен предразсъдък

Склонността да търсим информация, когато тя няма влияние върху действията ни. Невинаги е най-добре да имаме повече информация. Понякога с по-малко информация хората са в състояние да направят по-точни прогнози.

10. Ефект на щрауса

Решението да игнорираме опасната или негативната информация, като си заравяме главата в пясъка, също като щрауса. Проучване сочи, че инвеститорите проверяват стойността на активите си много по-рядко, когато условията на пазара са неблагоприятни.

11. Предразсъдък на резултата

Определяме дали едно решение е добро, като се ръководим от резултата от него, вместо от това как е било взето. Само защото сте спечелили от залозите, не означава, че най-умното решение е било да залагате парите си.

12. Прекомерна самоувереност

Някои от нас са прекалено уверени в способностите си и това ги подтиква да поемат по-големи рискове в живота. Експертите падат в този капан по-често от обикновените хора, тъй като по-често са убедени, че са прави.

13. Плацебо ефект

Увереността, че нещо ще има определен ефект върху вас, може да предизвика този ефект. Той е известен заради медицинските експерименти – когато на хората се дават таблетки, които не съдържат лекарството, което те си мислят, че приемат, а например само витамини, приемането им предизвиква същия физиологичен ефект като истинското лекарство.

14. Предразсъдък за подкрепа за иновациите

Когато привърженик на иновациите им придава по-висока от реалната стойност и подценява техните ограничения. Много от откритията на работещите в Силициевата долина са „революционни“ за създателите си, а използваеми на практика са малка част от тях.

15. Новост

Склонността да придаваме по-голяма тежест на новата информация, отколкото на старите данни. Инвеститорите често мислят, че състоянието на пазара днес ще се запази във времето и вземат глупави решения.

16. Очебийност

Склонността ни да се фокусираме върху най-лесно разпознаваемите черти на човек или идея. Когато мислите за смъртта, може би се тревожите да не бъдете изядени от лъв, вместо за статистически по-вероятното – да загинете при автомобилна катастрофа.

17. Избирателни възприятия

Позволяваме очакванията ни да влияят на начина, по който възприемаме света. При експеримент по време на футболен мач на два университетски отбора е установено, че всеки отбор забелязва повече нарушенията на другия.

18. Стереотипизация

Без да познаваме даден човек или група от хора, им приписваме определени черти според очакванията си. Този когнитивен предразсъдък ни позволява да определим дали един непознат е приятел или враг, но хората често злоупотребяват с него.

19. Предразсъдък на оцелелите

Заблуда, която произлиза от това, че се фокусираме върху добрите примери, което става причина за едностранчива оценка на ситуацията. Например, повечето хора вероятно мислят, че да си предприемач е лесно, защото чуваме гледната точка на успелите, не и тази на провалилите се.

20. Предразсъдък на нулевия риск

Социолозите са открили, че обичаме сигурността, макар че тя е непродуктивна. Елиминирането на риска означава, че не може да бъде причинена вреда, но и няма да бъдат постигнати големи резултати.