Как да кажете на шефа си, че сте преуморени и имате нужда от почивка?

man-person-relaxation-steps-large

В един момент се чувствате изключително мотивирани, преизпълнени с енергия и вдъхновение, готови да отдадете колкото е нужно на работата си. Хвърляте всичките си усилия в някой голям и обещаващ нов проект – работите допълнителни часове, дори уикендите. Чувствате се добре и доволни от отдадеността си. Но идва и понеделникът, в който се събуждате разтреперани и включвате въображението си на пълни обороти, за да измислите сериозно оправдание да не отидете в офиса. Но отивате. Всички ви дразнят, чувствате се уморени, не намирате удоволствие в работата си, липсва ви всякакъв ентусиазъм, не можете да се съсредоточите. И това продължава и във вторник, сряда, до края на седмицата, края на месеца, следващата половин година.  Всичко това вероятно идва да покаже, че сте прегорели и имате нужда от сериозна почивка. Но преди да стигнете до там, пред вас стои друг, по-важен въпрос – как да кажете на шефа си, че не можете да продължавате в този ритъм? Ето няколко предложения как да подходите:

  1. Доверете го на ваш близък

Споделете преумората и притеснението си на първо място с някой, на когото имате доверие – партньор, приятел, роднина. Открийте се пред него, разкажете му как се чувствате. Това ще снеме част от напрежението, а и със сигурност ще ви окуражи. Както самите вие винаги сте готови да помогнете на хората, които обичате, така и те със сигурност ще са до вас в този момент, в който имате нужда от подкрепа. А тази подкрепа е нужна, за да съберете нужната смелост и твърдост, с които да застанете пред шефа си и да му разкриете проблема си.

  1. Не очаквайте да бъде комфортен разговор

Това е деликатна тема, която е трудна за коментиране, още повече ако се случи да е в интензивен период, в който компанията има нужда от вас. Признайте това пред себе си и не се залъгвайте, че може да е иначе. Нещо повече – за да направите разговора поне малко по-поносим, още в началото заявете това ваше безпокойство. Или иначе казано – „посочете слона в стаята“.  Бъдете директни – кажете, че се чувствате изключително неприятно, че трябва да кажете нещо такова и че ви е ужасно дискомфорнто. Не се преструвайте, че всичко е наред и това е тема, която повдигате спокойно. Колкото по-искрени сте, толкова повече вашият шеф ще се убеди, че сте в нелеко положение и че не симулирате, защото просто искате да отидете на почивка.

  1. Не предлагайте решение на проблема

Това не е обичайната среща с шефа ви, в която трябва да дадете мнението си като експерт в дадена сфера или по даден въпрос. Не се чувствайте и длъжни да представите план как ще наваксате с работата след желаната от вас почивка за лечение. Не обещавайте, че ще бъдете на линия и че ще реагирате ако има нужда. Казано накратко – не се оставяйте на натежалата ви съвест на отдаден служител, неправилно нашепваща, че показвате слабост и че трябва да се оправдаете и реванширате на 100 %. Всичко което трябва да направите е да обясните ситуацията и да поискате нужната почивка – ако имате истински добър мениджър, той няма да изисква от вас нищо повече от вашето пълно и спокойно възстановяване.

  1. Не правете компромиси

Щом сте стигнали дотук, значи имате нужда от пълноценна почивка и сериозно откъсване. На първо място важно е да убедите себе си, че това ви е нужно. Не търсете варианти как да комбинирате лечебната почивка и работата и не се впускайте в размисли как ще се наложи да наваксвате след това. На второ място, не приемайте компромисни предложения от вашия работодател. Макар и вероятно да има добри намерения към вас и да желае да прояви разбиране, възможно е да не иска да ви даде това, което очаквате – една или две седмици отпуск, вариант за работа от вкъщи или няколко дни с гъвкаво работно време. Въпреки това е важно да отстоявате позицията си и да обясните защо е важно да получите това, за което сте се обърнали към него и че компромисните решения няма да ви помогнат, а само ще усложнят положението. Бъдете категорични и не позволявайте работата отново да застане на пътя на доброто ви физическо и психическо здраве.

Свързани публикации