Как да се притесняваме по-малко: 90% от страховете ви са безпочвени

Как да се притесняваме по-малко: 90% от страховете ви са безпочвени

Ами, ако…? Ако не се получи? Ако само си губя времето? Ако съм твърде некадърен за тези неща? Тогава всички ще разберат, че съм глупав и не ставам. Това са все вероятни сценарии и не е учудващо, ако сте ги проигравали вече в главата си. Спокойно – не сте сами. Тревожността (като психологическо разстройство) е в сериозен възход по целия свят. За нещастие, причините обикновено са в самите нас. Просто, начинът, по който обработваме информацията и очакванията на околните, се отразява негативно върху психическото ни здраве и ни вкарва в катастрофални сценарии, които, за късмет, вероятно никога няма да се изпълнят.

Да се тревожим е принципно нормално. Но не и ако тревогата е постоянен спътник на живота ни и ни пречи непрекъснато. И пълното спокойствие е невъзможно, но да си тровим живота с тежки мисли и неприятни очаквания е напълно ненужно, дори и само поради причината, че почти всички наши страхове нямат връзка с реалността.

Да вземем един пример. Получили сте нова работа като секретарка в голям офис. Не сте запозната още с процедурите и първият работен ден е тежък, вие грешите, колегите леко се изнервят. За да е още по-неприятно положението, изпращате и една фактура на грешен клиент и това е повод за всеобщо раздразнение сред колегите. Вечерта се прибирате вкъщи и обмисляте възможността да не се появите никога повече в този офис, за да избегнете унижението. Но имате нужда от работата и отивате на следващия ден отново, изпълнени с ужас, че ще ви подиграват безкрайно. За ваше учудване, всички се държат приятелски и вчерашният ден сякаш никога не се е случвал. Никой не ви крещи и определено никой не ви мрази. С времето се научавате на спецификите на работата и грешките почти изчезват. Всичко е наред.

Каква е правилната стратегия? Пригответе се за най-лошото и се надявайте на най-доброто. Забележете, че не казваме „ОЧАКВАЙТЕ най-лошото“, защото това вече поставя фундамента за негативни емоции и очаквания. Разбира се, и прекаленият оптимизъм е дразнещ, но няма смисъл да бъдете постоянно негативни и да се затваряте за приятните възможности пред вас. Не се тревожете за нещо, ако то не се случва наистина. „Какво би станало?“ е без значение, ако то не се случи.

Истината е, че ние сами саботираме себе си и успеха си, тревожейки се твърде много за неща, които обикновено не се случват. Ако позволите на тревогите и страховете да ви сломят, определено ще живеете по-неприятно и сами ще обръщате гръб на възможните успехи. И, не, не става дума да бъдете постоянно и безпочвено в оптимистично настроение. Става дума за способността да не се тревожите излишно за възможни катастрофи, които въобще не е задължително да се случат. Просто повечето хора не успяват да си дадат сметка колко малка е вероятността една неприятност да се случи наистина.

И едно простичко мото за финал – „Притесненията не предотвратяват катастрофата. Те предотвратяват единствено забавленията.“. Помислете си за това.

Свързани публикации