Как да спрем да се извиняваме автоматично и за всичко

4JS6X4XCW1

Много от нас употребяват твърде често и понякога несъзнателно думата „съжалявам“, независимо дали са сбъркали. Този привидно безобиден навик всъщност може да понижи самочувствието ви, да оправдае лошите действия на другите хора и да ви превърне в слаб противник.

Няма нищо лошо да се извинявате за грешките, които сте допуснали, но когато „съжалявам“ се превърне в автоматичен отговор на всичко, което правите, няма как да не ви накара да се чувствате малко неудобно, а това е проблем. Някои от нас са склонни да се извинят, когато друг се блъсне в тях на претъпкано място. Защо? Учтиво ли е да се реагира по този начин? Може би, но не е необходимо, ако не сте виновни. Думата понякога не е израз на съжаление, а на раздразнение, но се изплъзва от устата ни като опит да си спестим сблъсъци.

Извиненията ви пращат послание на отсрещната страна – че вие сте виновни за възникналия проблем. Някой, който почти ви е премазал, ще реши, че вие сте се блъснали в него (или поне че и двамата сте виновни). Извиненията не са от голямо значение, когато става дума за подобни дребни неща. Проблемът е, че те ще се превърнат в стандартна реакция, към която ще прибягвате при решаване на важните въпроси, включително от професионален характер.

Ненужните извинения изпращат и друго послание: че предпочитате да сте любезни пред това да сте искрени. Изобилните извинения ще ви спечелят подчинена позиция, от която рискувате хората на работа, а понякога и вкъщи да се възползват. Извиненията създават чувство за вина в ума ви и подкопават основите на самочувствието ви. Не само че казвате на останалите, че сте виновни за всичко, което се обърка, казвате го и на самите себе си. Трудно е да се чувствате добре, когато нападате себе си.

Какво можете да предприемете?

Ако установите, че се извинявате твърде често, всеки път си задавайте два прости въпроса:

  1. „Наистина ли сбърках?“

  2. Ако не сте, „Дали наистина искам да изглежда, че съм сбъркал?“

Това упражнение, което отнема само няколко секунди, ви помага да накарате ума си да мисли различно за извиненията.

Променете речника си.

Ако търсите лесен начин да се отървете от „съжалявам“ и „извинявам се“, заменете ги с по-подходящи за съответния случай думи. Помислете за речевите си модели и кога, къде, на кого се извинявате. Познаването на средата, която благоприятства проявите на вредния навик, ще ви помогне да го неутрализирате. Идентифицирайте ситуациите и ги трансформирайте, включително словесно. Можете да бъдете мили, без да поемате отговорност за чуждите грешки.

Задавайте въпроси, без да започвате с „извинете“.

Не е необходимо да се извинявате, защото искате пояснение. Преформулирайте въпросите си. Използвайте изрази като „ако нямате нищо против“, „ако не възразявате“.

Превърнете „съжалявам“ в „благодаря“.

Ако някой прави нещо за вас или вместо вас, не се извинявайте, че вие не сте се заели със задачата, а му благодарете. Е, тази стратегия работи само ако по принцип сте достатъчно коректни в изпълнението на своите задължения и не злоупотребявате с хората, с които работите или живеете. Можете да я използвате и когато някой ви критикува – благодарете за обратната връзка, вместо да се извинявате, че не сте се справили перфектно. Ако искате някой да ви изслуша, благодарете за отделеното време, не се извинявайте, че го отнемате. Когато е приложимо, заменянето на вината с благодарност е чудесна тактика.

Свързани публикации