Какво ни мотивира в работата? Повече от парите (първа част)
„Когато мислим за това как хората работят, имаме наивната интуиция, че са като плъхове в лабиринт“, казва Dan Ariely, поведенчески икономист (TED Talk: Какво ни кара да се чувстваме добре по отношение на работата си?). „Наистина имаме невероятно опростена представа защо хората работят и как изглежда пазарът на труда.“
При един по-внимателен поглед се вижда, че залогът е много по-висок от парите. Ariely предоставя доказателства, че сме мотивирани от смислеността на своята работа, от признанието на останалите и от размера на усилието, което сме положили: колкото по-трудна е задачата, толкова по-горди сме със справянето с нея.
Когато мислим за труда, обикновено отъждествяваме мотивация и заплащане, но реалността показва, че трябва да добавим още елементи – смисъл, творчество, предизвикателства, право на собственост, идентичност, гордост и т.н., коментира Ariely.
Ето няколко изследвания на Ariely, които разглеждат общата ни мотивация и онова, което ни кара да се чувстваме добре по отношение на работата си.
-
Когато виждаме плодовете от труда си, това ни прави по-продуктивни
Изследването: Ariely иска от участниците в това изследване да сглобят герои от Lego. На участниците се плащат намаляващи суми за всяка следваща фигурка. Докато творенията на една група се съхраняват под масата, за да бъдат разглобени в края на експеримента, творенията на другата група се разглобяват веднага след като са готови. Ariely описва процеса като постоянен цикъл на съзидателна и деструктивна дейност – участниците сглобяват, а изследователите разглобяват пред очите им.
Резултатите: Първата група успява да направи единадесет фигури, а втората – едва седем.
Изводите: Въпреки че някакъв велик смисъл не е заложен на карта и дори въпреки това, че първата група знае, че фигурките им ще бъдат развалени в края на експеримента, фактът, че виждат резултатите от труда си, значително подобрява представянето на участниците.
-
Колкото по-недооценен чувстваме труда си, толкова повече пари искаме, за да работим
Изследването: Ariely дава на участниците – студенти в Масачузетския технологичен институт, лист хартия, изписан с произволни букви, и им поставя за задача да открият двойки еднакви букви. Във всеки кръг са им предложени по-малко пари, отколкото в предишния. Хората в първата група написали имената си на листовете и ги предали на провеждащия експеримента, който казал само „аха“, преди да ги сложи в купчината. Хората във втората група не написали имената си на листовете и провеждащият експеримента ги взел, без да ги погледне. Листовете на третата група били нарязали веднага след като били предадени.
Резултатите: Хората, чиито листове били унищожени, поискали два пъти повече пари, за да продължат с работата, в сравнение с хората, които получили някакъв вид признание. Хората от втората група, чиито труд бил запазен, но игнориран, се нуждаели от почти същата сума пари, която поискали онези с унищожените листове.
Изводите: Игнорирането на представянето на хората е почти толкова лошо, колкото трудът им да бъде унищожен пред собствените им очи, казва Ariely. Добрите новини са, че провокирането на мотивация не е толкова трудно. Лошите новини са, че премахването на всяка следа от мотивация изглежда е невероятно лесно, ако не обмислим действията си внимателно.
-
Колкото по-труден е един проект, толкова по-горди сме от него
Изследването: В рамките на друго изследване Ariely дал хартия и инструкции на начинаещи в оригами, за да създадат форма, която е доста грозна. Както тези, които са участвали в изпълнението на задачата, така и наблюдателите са попитани колко биха платили за продукта. При втория опит Ariely скрил инструкциите от някои участници, което затруднило процеса и направило крайния резултат по-грозен.
Резултатите: При първия експеримент участниците платили петкратно повече от тези, които само трябвало да оценят продукта. При втория експеримент липсата на инструкции увеличила разликата: участниците оценили своите продукти – грозни, но направени трудно, още по-високо от лесните, по-хубави творби, докато наблюдателите ги оценили по-ниско.
Изводите: Оценката на собствената ни работа е директно свързана с усилието, което сме положили. (Освен това погрешно смятаме, че другите хора ще придадат на работата ни същата стойност, която й придаваме самите ние.)
Очаквайте продължение.