Клишираният въпрос, който трябва да спрем да задаваме през 2017

stocksnap_jyttzmy9sc

Има въпроси, които сме свикнали да задаваме на непознати хора, за да започнем да ги опознаваме. Има въпроси, които сме приели като универсални за първите си разговори с някого в неформална среда. Има въпроси, които самите ние ненавиждаме, но не спираме да ги задаваме на останалите.

Представете си, че сте на парти на приятел, но познавате само него, предлага Abby Wolfe. Той отива да си вземе още една бира и вие оставате в компанията на хора, с които току-що сте се запознали. Как бихте започнали разговора? Твърде много от нас често задават въпроса „С какво се занимаваш?“. Защо задаваме именно този въпрос, при положение че знаем, че той няма да разчупи ледовете? Защо го задаваме, когато това не е интервю за работа или бизнес среща?

Ето кои са причините да спрем да използваме интереса към нечия професия в комуникацията на толкова ранен етап от познанството си с даден човек.

  1. Професионалните ни занимания не разказват цялата история за това кои сме

Скритото послание на въпроса за професията е следното: „Здрасти. Моля, информирай ме за професията си, за да те поставя в една от категориите, в които съм вписал определени характеристики и за които имам готово мнение.“ Това е пряк и условен път да опознаете някого и често се превръща в причина за изграждане на грешна представа за това кой е всъщност.

Да речем, че се запознавате с Тони и той ви казва, че е сърдечен хирург. Знаейки това, можете да направите предположения за размера на заплатата му и за начина му на живот, но това е всичко, на което сте способен – предположения. Единственото, което наистина знаете, е, че е завършил медицина (да се надяваме) и извършва сложни операции.

Отговорът на Тони не разкрива нищо за характера, хобитата, семейството или мечтите му. Може би плува или тича със сина си всяка сутрин. Но няма как да го знаете, ако го попитате за работата му. Нямате и голям избор как да продължите разговора по темата: „О, сърдечен хирург! Доста отговорна работа!“

„С какво се занимавате?“ или „Какво работиш?“ са въпроси, които ви пречат да осъществите истинска връзка с човека, с когото разговаряте.

  1. Постоянното говорене за работа доскучава бързо

Средностатистическият работещ човек прекарва по осем часа на ден, трудейки се. Това са 480 минути, прекарани в мислене за работата, обсъждането ѝ с колеги, занимания с проекти, презентации и съобщения, свързани с нея.

Има голяма вероятност някои от нас да посвещават и голяма част от свободното си време на мисли за проблемите в работата, които се нуждаят от решаване, имейлите, които изискват спешен отговор, или целите, към които се стремим в кариерата си. Дори някой да е влюбен в работата си, пак се нуждае от почивка от нея, така че, моля, попитайте следващия човек, с когото се запознаете, нещо друго.

Завържете разговор за сериала, който гледате, или да това какво ви се е случило, докато сте чакали за кафе същата сутрин. Вероятно подобни незначителни теми ще се окажат по-ангажиращи и ще предизвикат по-искрени реакции от въпроса за професията.

  1. Трудно е да отговорите на подобен въпрос, когато сте безработни/не харесвате работата си

Има вероятност човекът, с когото говорите, дори да няма работа. Може да е напуснал и в момента да търси нова, може да се е провалил и да е бил уволнен, може да изпитва дълбоко неудовлетворение от избора си на професия и да иска да се преквалифицира.

Възможно е да поставите събеседника си в неудобно положение, ако го накарате да се чуди как да се измъкне и да ви спести подробностите около професионалния си статус. Освен ако не сте ръководител на фирмата, в която човекът насреща иска да работи, няма да му е особено приятно да ви разкаже подробностите за търсенето на работа.

Представете си друг сценарий. Жената срещу вас ви казва, че работи в (име на фирма) и това е най-лошото място, където би могла да работи. (Следват няколко изречения за описване на недоволството ѝ от това положение.) Вероятно не сте искали да постигнете точно този резултат.

Работата е важна част от живота на всички ни и няма нищо лошо да обсъждаме случващото се в професионалната ни област, посоките за развитие, да празнуваме постиженията си. Важното е да не натрапваме въпросите за работата на непознати хора. Има много други теми, към които да насочим първия си разговор, докато стигнем по естествен начин и до тази.

Свързани публикации