Кога перфекционизмът ви излиза извън контрол

Живеем в свят, който идеализира перфекционизма до огромни мащаби. Още от ранна възраст биваме натискани и поощрявани да сме изрядни във всичко и да се стремим към идеални резултати. И макар само по себе си това да е важно и нужно, за да държи огъня на нашата амбиция бурен, то нашите ментори (родители, учители, треньори и т.н.) забравят да сложат „точка“ и да ни покажат къде е границата на „здравословния перфекционизъм“ и как да постигнем баланс. Идва един момент, в който този стремеж към идеала се превръща от похвална добродетел в силно проблематичен порок. Ето няколко признака, които биха могли да ви покажат, че престъпвате тази червена линия – нещо, което би било проблем за вашето личностно и професионално развитие, но и със сигурност би рефлектирало и върху хората около вас.

1. Осъзнавате, че перфекционизмът е проблем, но смятате, че той ви е нужен, за да бъдете успешни

Перфекционизмът често ни кара да стигаме до крайности, които въпреки временното удовлетворение ни изтощават до толкова, че след време резултатите започват да ни изглеждат несъизмерими с положените усилия. Важно е да овладеете този нагон – работете здраво, но умерено, умно, разсъдливо. Ако не наложите контрол над разюздания перфекционизъм, много е вероятно той да ви изхаби и да ви доведе до прегаряне.

2. Ставате отбранителни, когато ви критикуват

Перфекционистите държат много на чуждото мнение. Когато получават критична обратна връзка – дори да е деликатно поднесена, с добро отношение и положителен тон, без нотка на заяждане, те пак го приемат като нападение и дискредитиране на техните умения и положени усилия. Забравят, че тази обратна връзка всъщност е важна и може да им помогне да станат по-добри в това, което правят и акцентират с разочарование върху самия факт, че са били критикувани, без да възприемат нищо положително. А това е проблем.

3. Но критикувате остро другите

Като перфекционисти, очакванията ви са изключително високи – не само към себе си, но и към тези около вас. А това автоматично създава причини за недоволство и съответно – критики. Важно е да не се забравя, че всеки има свой собствен стандарт, свой собствен начин на работа и приоритети, които не са съизмерими с вашата собствена отдаденост или мироглед. Не е правилно да съдите другите със същия аршин, с който съдите себе си – това създава нереалистични очаквания, води до проблеми при комуникацията и сериозно напрежение.

4. Имате гузна съвест

Каквото и да направите, колкото и усилия, труд и време да хвърлите в някоя важна за вас задача, нещо постоянно ви човърка отвътре и не ви оставя на мира – вашата съвест. Постоянно се притеснявате, че не сте се справили достатъчно добре, че сте могли да постигнете по-добри резултати. Това ви разстройва и изнервя. Истината обаче е, че в повечето случаи става въпрос за празни мисли, а не факти – потенциални възможности и нерационално обосновани притеснения, които не са реални, а са плод на вашето въображение и неудовлетворим перфекционизъм. Важно е да се научите да игнорирате тези мисли или поне – да не ги приемате толкова навътре.

5. Виждате всяка грешка като критична

Когато нещо не се случи както се очаквали или желали, и вината се окаже ваша, независимо колко малка и незначителна е вашата грешка, обикновено това се приема като своеобразен Апокалипсис. В такава ситуация перфекционистът се самонавива, че „не става за нищо“, че такива пропуски са ужасяващи, непрофесионални, неприемливи. Често се оказва обаче, че това са обичайни малки грешки, които се случват на всеки постоянно и нямат такова влияние върху цялостната работа. Но когато върху тях се преакцентира, това започва да влияе на мотивацията, а оттам вече и сериозно върху концентрацията, увереността, самообладанието и истински ценните умения. И тук нещата стават наистина сериозни.

6. Боите се да рискувате

Рискът, както знаем, би могъл да доведе до потенциален провал. А провалът е нещо, което е немислимо за един отдаден перфекционист. Следователно рискови идеи или проекти започват да се избягват почти панически. Това е заплаха, която е твърде, твърде стресираща. Защо да опитаме нещо ново, когато старото си работи така добре? Това е моята сигурна територия, в която всички се случва както трябва – би казал един перфекционист – защо да започвам нещо несигурно? Истината е обаче, че поемането на риск има обучаващ ефект, носи важен нов опит и истински развива уменията ни. А и не винаги при поемането на риск резултатът задължително е негативен – много често пропастта бива преодоляна с лъвски скок, а възнаграждението надминава хвърлените усилия.