Как да постигате целите си? Ето главното правило на психолозите!

StockSnap_ADLMSHVTT0

Всички ние се нуждаем от малко помощ, когато искаме да постигнем целите си – най-вече за да се спасим от нагласата, че вече сме загубили.

Не е новина, че устойчивостта в тежки моменти не е лесна за постигане. Трябва наистина да се поизпотите, за да се доберете до заветната цел, когато сте подложен на напрежение. Има причина само 8% от нас да постигат онова, което си обещават на Нова година, пише Scott Mautz.

Същността на упоритостта е толкова сложна, че трябва да обърнем поглед към самата човешка природа, за да се насочим по-точно в това начинание.

Нека се обърнем към психологията: изследователски екип от Университета в Торонто подчертава една изтощителна склонност на хората: когато усетим, че се отдалечаваме от постигането на целта си, сме склонни да напуснем кораба твърде рано.

Вместо да се опитаме да устоим на изпитанието и да се борим, ние прекратяваме ангажимента си за постигане на желаната цел, отказваме се твърде лесно.

Работата на учените в едно проучване, свързано с начина на хранене, подкрепя това твърдение.

Две групи от респонденти, всички те на диета, са помолени да се явят на изследователски обект, без да са яли предварително. След това на всеки един от тях се дава по едно парче пица с еднакъв размер. На едната група е казано, че техните парчета са по-големи от онези на другата група (макар че не са). Това се прави в опит групата да повярва, че вече са се провалили в спазването на диетата този ден. След това и на двете групи са дадени бисквитки и са помолени да оценят бисквитките.

Но изследователите не са се интересували от мнението на участниците за бисквитките. Те са искали да видят колко бисквитки ще изядат членовете на всяка от групите.

Каква е равносметката?

Групата от хора, накарани да вярват, че са изяли по-големите парчета пица и така са провалили диетата си за деня, е изяла повече от 50% повече бисквитки от другата група.

Проучването показва, че когато не постигнем временна цел, е много по-вероятно да се откажем и от голямата цел, която сме си поставили, вместо да го приемем и да зададем на ума си нагласа за възстановяване от провала.

Как да решим тази дилема на човешката воля?

Когато осъзнаете, че сте допуснали някои грешки по пътя към целта си, нека в ума ви светне червена лампичка. Нека информираността ви за човешката слабост в подобни ситуации се намеси, за да предотвратите онова, което много от нас са склонни да правят на този етап от процеса – не се предавайте, не се отказвайте.

Според изследванията най-добрият начин да се справите е да мислите за постигнатия до момента прогрес и да си припомняте, че всички положителни стъпки, които сте предприели, са ви довели много по-напред и едва след това една грешна стъпка ви е върнала назад.

Просто трябва да вярвате, че в преследването на целта си сте точно там, където трябва да бъдете. Има някакъв смисъл от изпитанията, пред които сте били изправен. Трябва да вярвате, че провалът не се случва на вас, а за вас.

Малкият пропуск, който сте направили, ще бъде забравен, след като предприемете следващите си големи стъпки.

Когато ви се струва, че се проваляте, не бързайте да напускате кораба. Помислете за усилията, които сте положили, и за напредъка, който сте постигнали. Вятърът ще смени посоката си, отново ще стане попътен – плавайте с оптимизъм и не спирайте да се движите към целта си.

Свързани публикации