Невронауката: 4 неща, които със сигурност ще ви разведрят

Всеки човек e преживявал периоди, в които сякаш буреносните облаци го следват по петите. Понякога дори не знаете защо се чувствате така. Неврологът от Калифорнийския университет Alex Korb има някои по-нетрадиционни идеи, които ще ви помогнат да погледнете нещата от светлата им страна. Всички те имат връзка с последните открития в областта на невронауката, коментира Robby Berman.

Насочете вниманието на мозъка си към благодарността

Самият мозък има някои не особено полезни идеи за това как можете да се почувствате по-добре. Ако изпитвате вина или срам, може би е, защото умът ви се опитва, без да е особено ефективно, да активира центъра за награждаване в мозъка.

Според Korb „въпреки различията помежду им гордостта, срамът и вината активират сходни невронни вериги, в това число дорзомедиалния префронтален кортекс, амигдалата, инсулата и нуклеус акумбенс. Това обяснява защо понякога е привлекателно да си приписваме вина или срам – те активират мозъчния център за награди.“

Вероятно същото се случва и когато не можете да спрете да се тревожите. Korb казва, че притеснението стимулира медиалния префронтален кортекс и намалява дейността в амигдалата, като по този начин помага на лимбичната ви система и на вашите емоции да останат в отлична форма. Неговата теория е, че въпреки че е широкоразпространено мнението, че тревогите са безсмислени от тактическа гледна точка, очевидно за мозъка те са по-добрият вариант от бездействието, когато сме неспокойни.

Въпросът е как бихте могли да упражните контрол върху това деструктивно поведение. Korb предлага да се запитате: „За какво съм благодарен?“ Обосновава се с химичните процеси в мозъка ни – един от мощните ефекти от благодарността е покачването на нивото на серотонина. Когато се опитвате да мислите за какво сте благодарен, се фокусирате върху положителните аспекти от живота си. Това просто действие увеличава производството на серотонин в предния цингулатен кортекс.

Още по-интересно е, че дори не е необходимо да се сетите за нещо конкретно, за което сте наистина благодарен. Самият акт на търсенето и това да си напомните да бъдете благодарен е знак за емоционална интелигентност.

Назовете отрицателните си чувства

Добре, все още сте в лошо настроение. Опитайте се да го опишете по-конкретно. Какво точно е чувството, което изпитвате? Гняв? Напрежение? Тъга? Самота? Според невролозите да дадете име на тъмнината означава да я разсеете.

Авторът David Rock обяснява, че за да намалите неспокойствието си, трябва да използвате само няколко думи, за да опишете дадена емоция, и да заложите на символиката – метафори, метрика и опростяване на онова, което преживявате. Така ще активирате префронталния кортекс и ще намалите възбудата в лимбичната си система. Накратко: опишете емоцията си с една-две думи и това ще ви помогне да я туширате.

Korb отбелязва, че има проучвания, които подкрепят тази идея. В едно от тях участниците разглеждали снимки на хора с емоционални изражения на лицето. Както се очаквало, амигдалата на всеки участник се активирала от емоциите на снимката. Когато обаче всеки от тях бил помолен да назове емоцията, се активирал вентролатералният префронтален кортекс и намалявал реактивността на амигдалата. С други думи, съзнателното разпознаване на емоциите намалява тяхното влияние. Неслучайно това е една от техниките на ФБР при воденето на преговори за заложници.

Вземайте повече решения

Разтревожени сте? Вземете решение. Не е необходимо да е най-доброто, само да е достатъчно добро. Korb отбелязва, че да се стремемим към най-доброто, вместо към достатъчно доброто, води до прекомерна дейност във вентромедиалния префронтален кортекс при процеса на вземане на решение. Обратното, осъзнаването, че достатъчно доброто е достатъчно добро, активира зони в дорсолатералната префронтална мозъчна кора, което ви помага да държите контрола в свои ръце. Според Korb активният избор увеличава усещането за удоволствие.

Вземането на решения включва в себе си формулирането на намерения и задаването на цели – и трите са част от една и съща невронна верига и ангажират префронталния кортекс по положителен начин, като намаляват тревожността.

Вземането на решения също помага за преодоляване на активността на стриатума, която обикновено ви тласка към негативни импулси и навици.

В крайна сметка вземането на решения променя начина, по който възприемате света – намирането на изход от проблемите успокоява лимбичната ви система

Ако не просто случайно достигнете до решение на проблема си, а стигнете до него благодарение на собствения си съзнателен избор, умът ви ще се награди сам за успеха.

Korb казва, че не просто избираме нещата, които обичаме. Ние също така обичаме нещата, които избираме.

Докосвайте хората

Има ли кого да прегърнете? Давайте! Korb казва, че една прегръдка, особено ако е по-продължителна, освобождава невротрансмитер и хормона окситоцин, който намалява реактивността на амигдалата.

Държането за ръце, потупванията по гърба и ръкостисканията също вършат работа. Korb цитира изследване, в рамките на което участниците, които се държали за ръце с партньорите си, изпитвали по-малко тревога, докато чакали електрическия шок, за който били предупредени от учените. Това означава по-малко болка и безпокойство.

Ако наблизо няма кого да прегърнете, разполагате с план Б – масажът също е доказано ефективен начин да повишите нивото на окситоцина, да намалите хормоните на стреса и да увеличите допамина.

Помнете, че контактът с останалите хора е изключително важен. Социалното изключване, казва Korb, активира същите зони на мозъка като физическата болка.