Положителното качество, което може да ви пречи в работата

В един идеален свят завършените ви задачи щяха сами да говорят за себе си. Щяхте да работите в екип от дружелюбни и сътрудничещи хора, всеки щеше да е изпълнен със скромно смирение и нямаше да се хвали. Никога нямаше да ви се налага да мислите за самоизтъкване и насочване на офисната политика, за да получите дължимото.

Истината обаче е, че трябва да се застъпите за себе си, пише Claire (Autruong) Karjalainen. Скромността и щедростта са чудесни качества, разбира се. В професионален план те ви помагат да държите линия на поведение, поставяща екипа на първо място, да подобрявате лидерските си умения и като цяло да печелите хората на своя страна.

Все пак, ако мислите, че просто можете да оставите работата си да говори за себе си и да не очертаете собствената си територия, то ролята на скромния вероятно вреди на кариерата ви.

1. Прави ви невидим

Представете си, че заедно с колегите си сте работили по важна и комплексна задача и вие се гордеете с индивидуалния си принос. След като я завършвате, шефът ви говори на фирменото събрание и посочва поименно членовете на екипа, пропускайки вашето име. Ако сте служител, който допринася за постигането на общата цел тихо, е възможно всички ваши съотборници и мениджърите ви да ви пренебрегват напълно.

Защо? Имаме склонност да помним хората, когато говорят за нещата, които са направили, а не конкретните неща. Съзнанието свързва човека с ролята, която заема. Ако сте организатор, ще получите признание за задачите, свързани с организацията, защото хората ви свързват с тази длъжност.

Ако работата ви е зад кулисите, може да останете незабелязани. Ако сте свикнали да бъдете скромни, си мислите: Какво значение има, стига работата да е свършена? Помислете за това: точно както имате личен бранд в рамките на онлайн присъствието си, така градите своя бранд (или пък той липсва) в екипа, в който работите. Ако не сте познати с нищо, името ви ще се изгуби сред многото, когато се появят възможности за напредък, а никой не се сеща за силните ви страни.

Решението: моделирайте своята собствена ниша в екипа

Изберете си определено умение, в което сте добри. Нека това се знае. Преборете се за „авторските си права“ – за онова, с което искате да ви свързват и помнят. Търсете възможности да участвате в проекти, в които да прилагате най-силните си способности.

Ако работата ви не получава достатъчно внимание, може би изпълнявате задачи тихо и не говорите пред екипа особено често. Можете да накарате това да заработи за вас, ако колегите ви зависят от вас за тези задачи и знаят това. Ако проявявате силно внимание към детайлите или ако имате талант в разрешаването на конфликти, нека стане ясно, че сте перфекционист или чудесен посредник.

2. Прави ви изтривалка

Ужасното чувство, когато някой друг си присвои заслугите за работата ви. Може да се случи на всекиго, не го забравяйте, дори да харесвате колегите си. Откраднатите заслуги ви поставят в неловка ситуация – най-малкото, че трябва да се справите с междуличностния проблем. Ако иде реч за голяма кражба, тя може да навреди и на кариерата ви.

Ако сте свикнали да бъдете скромни, се тревожите, че ще е контрапродуктивно да поправите другия, така че си припомняте, че „в екипа няма „аз“ и оставяте друг да получи вашите отличия…

Решението: споделяйте признанието за добре свършената работа, но не го захвърляйте

Първата стъпка към това да получите признание е да се уверите, че сами не си пречите. Когато някой ви прави комплимент, не се плашете. Помислете за разликата между отклоняването на похвалите и споделянето им. Възможно е да вярвате силно в екипа си и да го поставяте на първо място, докато не пропускате да споменавате приноса си.

Вместо: „Благодаря, но цялата заслуга за този уебсайт е на екипа ми“, опитайте: „Благодаря, беше ми приятно да работя по този проект. Целият екип положи общи усилия, за да даде живот на сайта.“

Ако редовно упражнявате този баланс в изказванията си, ще бъдете подготвени да отговорите дипломатично на някого, който си присвоява вашите заслуги.

3. Кара ви да се чувствате в застой

Трудно е да се намери баланс между гордото обявяване на приноса ви и това да звучите самонадеяно – особено ако не сте свикнали да говорите за себе си. Искате постиженията и способностите ви да са видими, но без да прибягвате до отблъскващи самовъзхвали, които карат хората да се чувстват неудобно.

Колегите ви очакват подобен баланс от вас. Не искате да изглеждате като някого, който за кратко време се е трансформирал от „скромен и тих“ в „арогантен и гръмогласен“. Дори може да се окаже, че останалите не приемат новооткритото ви желание да обособите своя ниша и да защитите работата си.

Решението: установете присъствие извън екипа си

Ако колегите ви не ви подкрепят – или в най-добрия случай, са объркани и не ви помагат – обмислете развитието на страничен проект или допълнителна работа, за да покажете талантите си. Това ще направи по-лесно за рекрутърите (или за мениджърите във вашата фирма) да видят участието ви в общата работа на екипа, което се основава на индивидуални качества.

Уверете се, че фирмената политика на фирмата, в която работите, позволява работа на свободна практика. Ако веднъж колегите ви видят, че постигате нещо сами, ще имат информация, която да използват като отправна точка, когато конструират мнението си за вас.

Щедрите и скромни хора могат да напредват. Ключът е в това да се уверите, че имате контрол над поведението си. Изградете личния си бранд в рамките на екипа и подчертайте силните си страни, заради които останалите биха искали да работят с вас. Ако осъзнаете, че се престаравате, следвайте горните съвети и отново потърсете баланса.