Първата работа – 9 грешки, които и умните правят

Едно от нещата, които отличават успешните хора от всички останали, е способността да се съвземат от провалите си. Да се справяте със собствените си грешки е едно от най-важните ви професионални умения.

Но вероятно вече знаете това.

Когато мислите за първата си работа, освен всички стоплящи сърцето първи преживявания (първи завършен проект, получаване на първа заплата и т.н.), в съзнанието ви изплуват уроците, научени от грешките.

От позицията на опита е лесно да се върнете към провалите с усмивка. Разбрали сте, че фразите „Човешко е да се греши.“  и „Всички правим грешки.“ не са просто клишета.

Всеки има нужда от припомняне на тази истина, независимо колко далеч е стигнал по кариерния си път. Подсещането от къде сте тръгнали, припомнянето на собствените и на чуждите грешки (всички, с които работите, са правили грешки и са се чувствали по сходен начин) може да ви помогне да преодолеете твърде суровата самокритика.

Искате доказателство, че се случва на всички ни? The Muse са помолили последователите си в LinkedIn да споделят кои са грешките, които са допускали на първата си работа.

1. Не задавате въпроси

Понякога професионалният жаргон е почти неразбираем за начинаещите, но те не задават въпроси, защото се страхуват, че ще изглеждат некомпетентни или глупави в очите на колегите си. Истината е, че дори най-опитните хора питат, когато са объркани – това е знак, че са уверени и любопитни.

Съвсем сериозно, изследванията показват, че задаващите въпроси изглеждат по-умни.

2. Когато задавате въпроси, се извинявате

Хората не бива да се чувстват виновни заради това, че задават въпроси. Твърде често въпросът е последван от извинение. Въпросите са важни за изясняване на контекста, посоката на действие и придобиването на нови знания.

Ако ви е трудно да спрете да се извинявате, опитайте се да замените извинението с изразяване на благодарност: „Благодаря ти, че отделяш време, за да отговориш на въпроса ми.“ Тази смяна на думите ще накара вас и колегите ви да чувствате, че участвате в много по-положителен разговор.

3. (Мислите, че) питате твърде много

Любопитството е нещо хубаво. Ако все пак смятате, че колегите ви се дразнят от постоянните въпроси или че са прекалено заети, за да ви помогнат, възможен вариант е да ги помолите да ви насочат към ресурси, съдържащи отговорите, които търсите.

4. Изпращате имейли на всички

Има просто правило, което можете да следвате: ако поставите нечий имейл-адрес в полето „получатели“, това означава, че очаквате отговор от този човек; ако му изпратите само копие, просто го информирате за нещо и го държите в течение на комуникацията в екипа.

5. Изпращате отговори, състоящи се от една дума

Няма нужда да отговаряте на всеки имейл с „Благодаря!“. Може би си мислите, че човекът от другата страна ще оцени бързата ви реакция, но истината е, че хората предпочитат съдържателен отговор, дори той да ви отнеме повече време. Преди да изпратите дадено съобщение, уверете се, че то съответства на казаното в имейла, който сте получили.

6. Забравяте имената на хората

Случва се и на най-добрите, дори след години опит. Ако човекът ви поправи или по-късно разберете, че сте сбъркали името му, има начин да излезете от ситуацията. Извинете се и попитайте за правилното име, а след това го повторете в обръщение и продължете да говорите по първоначалната тема, от която сте се отклонили. „О, съжалявам. Благодаря ти, че ме поправи, Жанет. Казвах, че…“

7. Преструвате се, че знаете повече, отколкото знаете в действителност

Когато ръководителят ви хвърли в непознати води, е ОК да признаете, че не знаете нещо. По-опитните професионалисти са наясно, че тези две думи: „не зная“, са мощно оръжие. Те показват на мениджъра ви, че имате остатъчно кураж да бъдете честен и така той е в състояние да определи кои са областите, в които не сте експерт.

Ако не бихте се чувствали удобно да използвате точно тез две думи, заменете ги с други: „Не съм сигурен, че съм най-подходящият човек, който може да ти отговори.“, „Ето какво знам.“ или „Точно това се опитвам да разбера/да науча как става.“

8. Подценявате дребната/досадната/лесната работа

Неразбирането на голямата цел зад дадена задача или проект е опасна грешка. Понякога изглежда, че работата ви е безсмислена, но всъщност е важно да се свърши прецизно, за да се постигнат търсените резултати за даден проект.

Твърде често хората гледат на някои от задачите си като на „необходимото зло“. Може би някои от задълженията ви не са вълнуващи, но имат ключова роля в по-широк аспект. Не подценявайте задачите в първите нива на играта.

Дори на по-опитните хора понякога им се налага да запретнат ръкави и да свършат онова, което трябва да бъде свършено. Давайте всичко от себе си дори за задачи, които не са особено приятни – покажете, че сте отборен играч, на когото може да се разчита.

9. Приемате прекомерното натоварване

Чудесно е човек да иска да работи по различни проекти и да трупа опит, но определено не е правилно да се страхува да казва „не“, когато е претоварен. Попитайте шефа си кои са задачите, с които да се заемете приоритетно.

Казано накратко, една от най-големите грешки, които правим, е да се крием от грешките си. Ако не признаете, че нещо се е объркало, никога няма да се поучите от него. Бъдете честни със себе си и с останалите. Говорете открито за отклоненията от правия път, за да сте в състояние да продължите напред.