Първо правило за стил: опознай себе си
В днешния свят все по-малко се впечатляваме от мъдри мисли, докато не видим поговорката в действие. А преди да се наложи да разбираме дали по дрехите посрещат, е достатъчно да помним отдавна установения факт: при първа среща 55% от първото впечатление се формира от това как изглеждаме, 7% от това какво казваме и 38% от това как го казваме.
Безспорно – трябва да изглеждаме добре. Но преди да говорим за стил и елегантност, бих искала да попитам: Колко пъти сте искали да имате блузата, панталона, бижуто, дори телефона на някой друг? Дали понякога не се поддавате на желанието да изглеждате толкова привлекателно, колкото другия човек във вашите очи? Най-добрият пример са манекените, които успяват само с обикновена тениска и дънки, без капка грим и прическа, да са свежи и „естествени”.
Истината е, че комерсиалният ни свят варира в две болезнени крайности: от „ да имам всичко” (невероятната спирала за мигли, която ще създава вятър с всяко премигване и козметика, която ще заличи бръчките дори на Чък Норис) – до „да бъда себе си”.
Границата между двете е крехка и понякога съществува болезненото чувство, че някой друг избира, това което харесваме. Рекламите и вълните от модни тенденции са изтощителни, когато искаме да сме някой друг – усещането е, че ако просто се присегнеш през щанда ще си купиш същия стил и начин на живот. Като марионетки в голям рекламен блок, в който влизат и героите в американския филм The Joneses.
По дрехите посрещат, а кого изпращат?
Да бъдеш себе си е трудно постижимо, но ценно, защото показва най-важния компонент от стила – вътрешното усещане. Да се научиш да изглеждаш добре се възпитава със знанието за това кой си. Когато вътрешната увереност съществува – познанието на света, който те заобикаля, твоето светоусещане и стремежи са ясни – тогава решенията дори за това, което ще облечеш и начина, по който ще го носиш, са сигнали на околните за уважението ти към самия себе си и към тях.
В бизнеса и в офис средата възможностите за експериментиране според професията и нивото в йерархията са ограничени, но и те имат своите враиации и с правилното поведение не биха били нито скучни, нито недостатъчни за да изразят същността ни. Единственото сигурно правило в този случай е да не сте прекалено експанзивни. Ако по природа сте с развихрено и екстравагантно въображение, това понякога би могло да притесни околните. Затова е важно да се научим как да не се натрапваме, без да губим индивидуалността си. Всяко едно от качествата, които притежаваме, може да бъде отгатнато от околните от начина, по който сме облечени.
Тук ви предлагам два експеримента, които ще ви помогнат да тълкувате хората по външния им вид, както и да научите повече за вътрешното си усещане за стил.
Eксперимент номер едно
Докато сте в офиса, в колата, на път за работа, вечеряте в ресторант или просто се разхождате, разглеждайте хората. Свържете поведението с облеклото им. Помислете какво означава нестандартната риза или кройка или по-силното червило и наблюдавайте как това се свързва с поведението на хората.
Обърнете внимание и се запитайте какво показват:
Прекалено лъскавите обувки и силно прибраната коса в комплект с не до там искрената усмивка
Силният грим и натрапчивият парфюм
Небрежно прибраната прическа и безцветното червило
Неприветлива кожа и нокти на ръцете, а иначе претенциозна фризура
Лекото разкопчаване на последното копче от сакото и тон по-тъмни от обувките чорапи
Дантелената, прозрачна блуза под сивото сако
Измачканата пола и скъсаният чорапогащник
Eксперимент номер две (практикува се най-лесно в големи магазини за дрехи в търговските центрове)
Отделете време и се осмелете да пробвате дреха, която винаги сте харесвали, но сте смятали, че би седяла по-добре на нечия друга фигура. Вземете от щанда десен или цвят, на който сте се подигравали (така си купих кожен панталон и заобичах малиновото). Ако не се харесате, ще знаете защо, ако се харесате може и да не купите тази дреха, но ще знаете повече за себе си.
Понякога в срамежливостта си избягваме да се погледнем честно в огледалото и се притесняваме то да не ни се присмее. По-веселото е, че от там винаги ни гледа някой, който е в нас. Той е най-големият ни съдник, но и най-милият ни приятел. И опознаването понякога може да мине през обратния път. Погледнете се и му кажете това, което не е и предполагал – че лилавото на жълти точки (не поемам отговорност за този съвет) разкрива една малка, романтична част от иначе стриктната ви и изпълнителна натура. Така дори ще разберете кога и как да наблягате на различните части от характера си.
Не винаги успешните резултати от втория експеримент са приложими в работна обстановка! Но от първия винаги.
Ана Кременлиева води рубриката за мода, стил и поведение