Саботирате ли собствения си успех?
Понякога чувствате, че след дълъг или по-кратък стаж в дадено професионално поле е време за промяна. Знаете, че тази нагласа влияе негативно и на работата ви, но не предприемате нищо. Работните дни се превръщат в мъчение, но проявявате стоическа воля. В следващия момент тялото ви показва, че е било време да смените курса – прилошава ви, облива ви студена пот, паникьосвате се. Това са стандартните симптоми на бърнаута, който не е само реакция на твърде бързото темпо, но индикира и надигащо се недоволство.
Защо не правим промени, когато знаем, че се нуждаем от тях? Саботираме себе си, възпираме се от крачките, които биха ни донесли успех, като мислим негативно. „Как така ще сменя работното си място на 50? Кой ще ме вземе на тази възраст? Напоследък не съм опреснявал знанията и уменията си. Имам да издържам семейство…“
Този проблем може да засегне почти всекиго. Той е израз на съмнение в себе си, а и на незаинтересованост към работата. По-голямата част от хората признават, че не се интересуват живо от онова, което правят всеки ден.
Автосаботажът идва в отговор на опита да надхвърлите границите си, независимо дали става дума за кариера, или за личен живот. Зад подсъзнателното нежелание да бъдете положителни стоят страховете ви – чувството, че по принцип грешите; тревогите, че може да сте нелоялни към корените или миналото си, ако постигнете дадена цел; вярата, че по-големият успех носи по-тежък товар; страхът, че ще засенчите останалите.
Авторът на книга, разглеждаща темата за автосаботажа, Gay Hendricks казва, че всеки знае как да бъде губещ – всички сме се учили да ходим с падане и ставане. Малко са хората, които знаят какво е чувството да са успешни, когато постигнат успех и им се наложи да балансират и да се стабилизират в тази позиция за повече време.
За да спрете да нападате себе си, първо трябва да се научите да разпознавате симптомите на проблема. Възможно е да бъдат съвсем незначителни неща: негативни мисли или дори преяждане преди важна презентация (вместо да изпратите кръв в мозъка си, я изпращате в стомаха). По този начин подсъзнателно си доказвате, че не сте добър презентатор и оратор. Най-общо, гледате на себе си като на неадекватен и некомпетентен и посредствената презентация само потвърждава подозрението. Изводът: Волята да се чувстваме добре и да свикнем с това, че животът ни върви напред, не е лесна задача.
Автосаботажът може да се прояви и по друг начин: постоянно вдигане за летвата, което иронично се отразява в невъзможност за достигане до крайната цел. Това поведение е подобно на трудността да свалите крака си от педала на газта. Някои хора никога не изпитват задоволство от постигнатото, независимо колко са големи успехите им. Те не се наслаждават на тези моменти, а бързат да си поставят нова цел. Ако и вие сте склонни да си причинявате същото, повтаряйте си по-често, че е позволено да не бъдете съвършени, че имате право да запазите известна част от енергията си за странични задачи. Понякога премествайте крака си на спирачките.
Автосаботажът може да бъде и здравословна реакция, включване на инстинкта ви за самосъхранение, когато се сблъсквате с предизвикателства, за които не сте готови. В общия случай обаче явлението може да се опише като нереалистични негативни мисли, които ви пречат да се представите максимално добре. Някои хора отказват страхотни професионални позиции заради неувереността си. Съветът към тях е да заменят „аз мога“ с „ще се науча в процеса на работа“. Знайте, че никой никога не е напълно подготвен за това, което го очаква.
Не саботирайте самите себе си. Гледайте на успеха като на процес, а не като на утвърдителни или отрицателни отговори, като на правилни или грешни стъпки. Перфекционистите не са най-големите щастливци, имайте го предвид.
