Шерил Сандбърг, Facebook: Изграждайте умения, не биография
В традицията на американските бизнес училища гост на церемонията на MBA випуск 2012 в Harvard Business School тази година беше Шерил Сандбърг, главен оперативен директор на Facebook и възпитаник на HBS. Пълната версия на речта е тук. Ето избрани акценти:
Светът става все по-свързан и все по-малко йерархичен, затова и традиционното кариерно развитие се променя. През 2001, след като бях работила за правителството, се преместих в Силициевата долина, за да търся работа. Времето не беше много подходящо заради срива в сектора след dotcom балона. Малките компании фалираха, големите уволняваха хора. Един от изпълнителните директори тогава ми каза „не бихме и помислили да наемем някой като вас“.
След време получих няколко предложения и трябваше да реша какво да правя. Като MBA възпитаник седнах и направих списък с офертите и с моите критерии. Едно от предложенията беше да стана първият генерален мениджър на бизнес звеното на Google, което сега звучи добре, но тогава никой не си представяше, че интернет компаниите отново ще правят пари. Не бях сигурна дали изобщо има работа там, Google дори нямаха такова бизнес звено, така че какво точно щях да управлявам? Освен това позицията беше няколко стъпала по-ниско от това, което ми предлагаха други компании.
Качи се на ракета
Срещнах се с Ерик Шмит, който тъкмо беше станал CEO, показах му списъка и казах, че тази позиция не отговаря на нито един от критериите ми. Той сложи ръка на рамото ми и каза: „Не бъди глупава. Когато компании растат бързо и имат сериозно влияние, кариерата идва сама. Ако компаниите не растат достатъчно бързо и тяхната мисия не струва, тогава идва стагнацията. Ако ти предложат място в ракета-носител, не питай какво е мястото. Просто се качвай“.
Шест и половина години по-късно, когато напусках Google, отново послушах съвета. Получих CEO оферти от много компании, но станах COO във Facebook. Тогава някои казваха „Защо ще работиш за 23-годишен?“.
Традиционната метафора за кариера вече не е стълба
Традиционната метафора за кариера е стълба, по която се изкачваш, но според мен тази метафора вече е остаряла. Тя просто няма смисъл в свят, в който има все по-малко йерархия. Когато постъпих във Facebook ми сe обади жена, Лори Голър, която беше завършила HBS през 1997 и се занимаваше с маркетинг в eBay, познавах я слабо. Каза ми: „Искам да дойда на работа при теб във Facebook. Реших да ти се обадя и да ти разкажа всички неща, в които съм добра и всичко, което обичам да правя. Но после помислих, че всеки прави така. Така че вместо това реших да питам: какъв е най-големият проблем при вас и как мога да го разреша?“
Зяпнах. Бях наемала хиляди хора през кариерата си, но никой никога не ми беше казвал нещо подобно. Аз никога не бях казвала нещо подобно. Казах й: „Наета си. Най-големият ми проблем е подборът и ти можеш да го разрешиш“. Така че Лори смени посоката на развитието си с нещо, което никога не беше правила, дойде на по–ниско ниво и започна в чисто нова сфера. Оттогава се издигна и сега ръководи всички HR операции на Facebook и се справя прекрасно.
Лори има прекрасна метафора за кариерата. Тя твърди, че не е стълба, а по-скоро прилича на детска катерушка.
В новия свят не можете да разчитате на диплома
Когато започвате кариерата си търсете възможности, търсете растеж, търсете влияние, търсете мисия. Движете се встрани, надолу, нагоре. Изграждайте умения, не биография. Ценете това, което вие можете да правите, а не позицията, която ще ви дадат. Не планирайте твърде много и не очаквайте директно изкачване нагоре. Ако бях начертала кариерата си когато седях на вашето място сега, нямаше да имам тази кариера.
Влизате в различен бизнес свят от този, в който аз започнах. В моя интернет прохождаше. Вашият е хипер-обвързан. Моят е конкурентен. Вашият е още по-конкурентен. Моят се развиваше бързо, вашият се развива още по-бързо.
В този нов свят няма да можете да разчитате на това кой сте или каква диплома имате. Ще трябва да разчитате единствено на това, което умеете. Силата ви ще идва не от мястото или позицията в някаква структура, а от изграждането и печеленето на доверие. Ще ви трябват талант, умения, въображение и визия. Но най-много ще ви трябва умението да говорите открито, да вдъхновявате хората около себе си и да слушате, така че да продължавате да учите всеки ден докато сте на работа.
Говорете открито и се изразявайте ясно
Запитайте се как бихте управлявали? Ще използвате ли прост и ясен език? Ще търсите ли честност? Когато получите честен отговор дали ще реагирате с яд или с благодарност? Често говоря за това да бъдете себе си на работното място – това е нещо, в което истински вярвам.
Мотивацията идва от това да работим нещо, за което ни е грижа. Но тя идва и от това да работим с хора, за които ни е грижа. А за да ни е грижа за някого трябва да го познаваме – да знаем какво обича и мрази, какво чувства, а не само какво мисли. Ако искате да печелите сърца и умове трябва да водите със сърце и ум едновременно. Не вярвам, че имаме „професионално аз“ от понеделник до петък и после „истинско аз“ в останалото време. В съвременния свят това разделение вече няма смисъл.
Да плачеш на работа
Плакала съм на работа. Казвала съм на хора, че плача на работата. Дори в медиите написаха „Шерил Сандбърг плакала на рамото на Марк Зюкърбърг“, макар че не беше точно така. Говоря за моите надежди и страхове и питам хората за техните. Опитвам да съм себе си – честна за силните и слабите си страни – и окуражавам останалите да правят същото. Всичко е професионално и всичко е лично едновременно.
Скоро започнах да говоря за предизвикателствата, които жените срещат на работното място, нещо за което нямах смелост през последните години. Преди това правех кариера като всеки друг. Никога не казах на никого, че съм момиче. Но липсата на прогрес през последното десетилетие ме убеди, че трябва да започнем да говорим за това.
Когато завърших HBS през 1995 мислех, че е напълно ясно, че до времето, когато някой от нас бъде поканен да говори на тази трибуна ще сме постигнали равенство на работното място. Но жените на върха все още са само 15-16% и нищо не се е променило за десетилетие. Трябва да започнем да говорим за това как жените подценяват възможностите си и защо ако една жена успее на работното място започват да я харесват по-малко. Това означава, че жените имат нужда от различен начин на управление и менторство, различен начин за насърчаване от мъжете.
Но тъй като няма достатъчно жени на високи постове да направят това, зависи от мъжете, които се дипломират днес не само да говорят за това, но и да помагат на жените да успяват.
Трябва да започнем да говорим открито за гъвкавостта, от която всички имаме нужда, за да имаме едновременно работа и личен живот. Преди седмици дадох интервю и казах, че напускам офиса си в 17.30, за да вечерям с децата си. Бях шокирана от отзвука в медиите. Приятел каза, че нямаше да получа толкова заглавия в медиите, ако бях убила някого с брадва. Това само ми показа, че проблемът не е решен нито за жените, нито за мъжете.
Искам да ви пожелая четири неща:
Първо, поддържайте връзка чрез Facebook. Важно е е за бъдещия ви успех!
Второ, правете усилие да говорите истината и да търсите истината.
Трето, бъдете истинското си „аз“.
И четвърто – нека вашето поколение довърши това, което моето не успя. Дайте ни свят, в който половината от домакинската работа се върши от мъжете, а половината от институциите се управляват от жените. Сигурна съм, че това ще е по-добър свят.
