Трябва ли да сме честни на интервюто за работа?
Когато стане дума за интервюта за работа, кандидатите често се страхуват от необичайни въпроси, странни интервюиращи или просто от възможността да закъснеят за срещата. Но всъщност, има много по-сериозни причини за притеснения, които рядко се отчитат. Например – задават ви въпрос, на който знаете отговора, но знаете също така, че не този отговор би искал да чуе интервюиращият. Излишно е да даваме примери, сами можете да се досетите за подобни ситуации.Но вие искате работата. Как да постъпите – да излъжете или да кажете истината? За да си отговорите, имайте наум следните съвети.
Осъзнайте, че не знаете всъщност какво точно иска да чуе интервюиращият
Ако всички кандидати наистина знаеха какво иска да чуе интервюиращият, нямаше да има толкова много „инциденти“, при които на въпроса „Кой е най-големият ви недостатък?“ се отговаря с „Перфекционист съм“. Защото това е отговорът, който рекрутърът наистина не желае да чува.
Истината е, че в много случаи интервюиращият иска да получи прост и откровен отговор. Да, той се интересува от способностите и уменията ви, но също иска да види и, че сте човек, а не робот.
В този ред на мисли може би човекът срещу вас действително иска да чуе как сте се издънили в нещо, а не да научи, че сте някакъв гениален и абсолютно безгрешен кадър. Признанието за фалове и неудачи могат да са именно онзи свеж полъх, който да ви осигури назначението.
Учете се да перифразирате
Има ситуации, в които имате шанс да демонстрирате честност и същевременно да се представите в добра светлина. Например – питат ви как се справяте със стреса. Искреният отговор би бил, че се разревавате. Но с това едва ли ще вдъхновите рекрутъра. По-добре му кажете нещо от сорта:
„Когато се окажа в стресова ситуация, понякога позволявам на стреса да ме повали. Обаче, тъй като съм осъзнал/а, че разделянето на задачите на по-дребни подзадачи значително помага при процеса на работа, правя всичко възможно така да си организирам нещата, че да имам възможност да разпределям ангажиментите си, за да не стигам до стресови ситуации“.
Ето, виждате ли? Звучи доста по-добре.
Задавайте допълнителни въпроси
Когато предположите, че знаете какво точно ви пита рекрутърът, има вероятност да се заклещите в лош капан и да сметнете, че от вас се очакват черно-бели отговори. Ако обаче си направите труда да зададете няколко уточняващи въпроса, ще получите шанс да се представите в добра светлина и все пак да останете честни.
Ако ви попитат, дали харесвате споделени работни пространства, няма нужда да скачате с „да“ или „не“. Разумно би било да отговорите с въпрос – „Принципно споделеното работно пространство е добър вариант да се общува с колегите. Ако обаче ми се налага да се фокусирам върху определена задача, която изисква максимална концентрация, ще имам възможността да отида на някое тихо и усамотено място в офиса, нали?“. Принципът ви е ясен.
Знайте границите си
В края е добре да споменем и това – трябва предварително да сте наясно, какво би ви отказало от една работа, вместо на всяка цена да търсите отговор, който да зарадва интервюиращия. Например, ако ви попитат как се справяте с гневни клиентски обаждания, а вие искате да работите нещо, което напълно изключва контакт с клиенти – това с положителност е знак, че вероятно няма смисъл да продължавате с интервюто.
От друга страна, ако знаете, че стресът е нещо, което не понасяте, но от друга страна се учите да го преодолявате, по-добре е да свикнете с мисълта, че без малко стрес няма да напреднете. И в този ред на мисли, сигурно ще е добра идея да общувате с клиенти по телефона. Такава ситуация ще ви позволи да дадете честни и интересни отговори на горепосочения въпрос, с които да покажете, че сте адаптивен човек, който знае ограниченията си, но иска да се пребори с тях.
Сигурно искате отговорите ви да бъдат музика за ушите на рекрутърите. Вероятно искате също да получите тази работа, която толкова ви допада. Постарайте се в такъв случай да намерите баланса и имайки предвид всичко казано по-горе, да измайсторите най-подходящите реплики.
