Умният подход към работата (и вредите от мултитаскинга)

Колко неща обичайно правим едновременно в работата си? Едно, две, три… повече? А какви са резултатите?

Мултитаскингът, или работата в многозадачен режим, е една от религиите на съвременния бизнес живот. От хората все по-често се иска да бъдат способни да вършат по няколко неща едновременно и се очаква те да го правят добре. Идеята е, че на теория така можем да свършим повече задачи в отреденото време. Така ли е обаче и на практика?

Всъщност, мултитаскингът е изключително непродуктивен подход в почти всеки случай. Колкото и да ни се иска, ние не сме компютри с множество процесорни ядра. Ние сме хора с един мозък и този мозък има своите особености. Една от главните такива е, че е устроен да се концентрира върху едно конкретно занимание. Разбира се, човек безпроблемно може да прави няколко неща фоново, неща, които са автоматизми – ходене, слушане на музика, гледане напред, дъвчене на дъвка и т.н. Много по-различна е картината, ако се опитаме да изпълняваме две или три задачи едновременно, в случай, че те изискват когнитивно напрежение и внимание. А офисната работа обичайно е именно такава – изисква висока степен на фокусиране. Затова, на практика, докато се опитваме да работим многозадачно, всъщност се прехвърляме постоянно от една върху друга задача. Резултатите от подобни действия са обезсърчаващи. Чуйте едно кратко обобщение по темата и ще се убедите сами, че и личният ви опит потвърждава казаното.