Защо работата мечта твърде често се оказва кошмар

Мечтите и работата невинаги вървят ръка за ръка. Много от детските мечти за професионално бъдеще се оказват просто идеалистични представи и реализацията им носи на мечтателите голяма доза разочарование.

Да допуснем, че обичате животните и като дете сте си представяли да отдадете живота си на опазването им и грижата за тях. Вероятно картината в главата ви е била свързана с това да галите кадифено меката козина на симпатични малки бозайници, които можете да откриете само в дива среда, или да гледате слонове – тези интелигентни и на пръв поглед безусловно добродушни гиганти.

Истината обаче е по-различна от това, което сте си представяли. Georgina Kenyon от BBC описва личния си опит като доброволец в резерват за животни в Тасмания. Вместо да прекарва повече време с животните и да научи повече за тях, тя прекарвала по осем часа на ден под ледения дъжд, занимавайки се с физическа работа, която понякога била покъртителна.

Много животни, като тасманийски дяволи, били блъснати от кола и се нуждаели от рехабилитация – тя ги хранела, грижела се за тях, пазела се от ухапвания, чистела след тях. Когато не оцелеят, ги погребвала заедно с колегите си и преживявала загубата им.

Работата ѝ надхвърляла грижата за животните. Едно от задълженията на журналистката било да чисти обществените тоалетни. Дали това е мечтаната ѝ работа? Съвсем не.

Оказва се, че нейният опит е по-често срещан, отколкото предполагаме. Често забравяме за досадните дреболии, които вероятно ще бъдат включени в онова, което смятаме за идеална работа, и го пропускаме в очакванията си. Психолозите имат термин за подобно поведение – „афективно прогнозиране“. Това означава, че често имаме неоснователна надежда, че новите преживявания ще ни накарат да се чувстваме по коренно различен (допускаме, че по-добър) начин.

Според Lisa A Williams, професор по психология в University of New South Wales в Сидни, афективното прогнозиране се изразява в това как хората прогнозират, че ще чувстват при определени обстоятелства. Класически пример е печалбата от лотарията. Хората очакват, че спечелването на лотарията ще им донесе огромна радост. Но когато учените изследват нивата на щастие на победители в лотарията, всъщност откриват, че това усещане трае доста кратко време, казва Williams.

Често ни съветват да правим нещо, което обичаме, но недостатъкът на това е, че може би обичаме идеята, но не и истинската работа от мечтите си.

Заблуждаваме се

Такъв е случаят със Sue Arnold, 46, която винаги е искала да стане археолог, но се занимава с финанси. Тя описва любовта си към класическите филми за Тутанкамон и идеята да открива гробници на египетски фараони. С тази идея тя се записала за участие в археологически разкопки за разкриване на римски руини в Дорсет, Великобритания.

Макар че знаела, че няма да промени хода на историята, откривайки богати съкровища, тя все пак била много разочарована от преживяването и споделя: „Беше една от най-скучните седмици в живота ми. Чистех мръсотия от счупени парчета кафяви плочки.“

Въпреки че не съжалява за него, преживяването я е накарало да осъзнае, че няма търпението, необходимо, за да бъде археолог. Все още има интерес към историята и планира пътуване до Египет, но го определя по-скоро като туризъм.

Защо не успяваме да видим недостатъците на работата мечта? Отчасти има общо със скритите детайли при изпълнението на задълженията в много професии, отчасти е свързано със самите ни очаквания, коментира Elliot Berkman, доцент по психология в University of Oregon.

„Хората обикновено не са толкова щастливи, колкото са очаквали, че ще бъдат, когато постигнат целите си. От една страна, този факт се дължи на това, че не сме добри в предвиждането на скритите жертви и допълнителната работа, които често идват с една житейска цел.“

Обратното също е вярно. Ако работите нещо 20 години, вече сте забравили колко трудно е било да стигнете там, където сте днес. Готови ли сте да положите същите усилия днес, за да усъвършенствате ново професионално умение?

Още по-важно е, че онова, което ни кара да се чувстваме добре или зле, е промяната, сравнена с първоначалното положение, а не с точното настоящо положение, добавя Berkman. Той казва, че се нуждаем от продължаваща промяна, за да се чувстваме щастливи.

Не е изненадващо, че някои от нас се нуждаят от няколко опита да намерят подходящата работа, казва Rachel Grieve, преподавател по психология в University of Tasmania. През по-голямата част от времето процесът по вземане на решения не е рационален, вместо това разчитаме на интуицията си и правим онова, което „чувстваме като правилно“. Този подход е подходящ за избора от обедното меню, но когато залозите са по-високи, като промяна в кариерата, тогава очевидно е по-добре да разчитаме на друг подход – по-бавен и съзнателен.

Социалното измерение

Проф. Alexander Haslam, психолог от University of Queensland, казва, че удовлетворението от работата не зависи от длъжността, а от социалната динамика. „Ако сте доктор, може настина да харесвате медицината, но ако се окажете в „токсична“ работна среда, е малко вероятно да мислите работата си за особено удовлетворителна“, обяснява той.

Това е усещането, което някои хора имат, след като учат и работят усилено, за да пробият в трудни области като правото. Работата мечта започва да горчи.

„Средата беше толкова старомодна, йерархична и конкурентна“, казва Andrew Walker, който започнал да се занимава с право веднага след като завършил висшето си образование. Той признава, че въпреки годините, в които се е възхищавал на юридическата дейност, започнал да мисли, че е направил грешка. Искал да е сред по-динамични хора, да има по-малко стрес в работата си.

Явно да последваме сърцето си в кариерата невинаги означава очевидното.